Утре ставам на тридесет и пет. Тъпо. За някои съм още млада, за други вероятно прекалено стара. Наистина ми е тъпо, и то заради факта, че и аз самата не знам към кои да се причисля. Все още се чувствам като на 25, все още върша щуротии, все още мъжете ме заглеждат с онзи поглед... Все още ми подсвиркват от минаващите коли, а когато кажа на колко съм, хората ме гледат втрещено. Факт. Все още се веселя като за последно, все още не позволявам на старостта да обземе душата ми... а докога ли? Вече попадам над възрастовата граница на работодателите - млади хора, до 35. Дали не мога да си фалшифицирам паспорта? Но... няма да ви депресирам - иска ми се да ви опиша всички весели случици и комични ситуации, които се случват на една жена на 35.
Първо - да ви се представя. Приятно ми е, Мила. Може би повечето ме познавате вече ( то и как няма, с тия мои разкази :) ). Та - жена съм, на 34 ( до днес), висока в целия си ръст метър и шейсет и пет ( на токчета - до 1,70), пищна, т.е. варираща около 60 ...