Вървейки по трудната пътека на живота, срещаме много хора, но само един от тях ние обичаме със сърцето и душата си, само на един оставяме място в сърцето си, само един наричаме нежно „любими” и само на един оставяме живота си, защото без него ние не можем да живеем, ние само съществуваме.Милион пъти си повтаряме, че го обичаме, но дали е така? Дали не се самозалъгваме, че именно той е човекът, той е нашето второ аз? Но дали това не е само една красива легенда, предавана от уста на уста, а именно, че всеки от нас има сродна душа и тя го допълва до цялото?Не знам дали е така или не, знам само, че много обичах едно момче, а успях само да го нараня. На човек му е трудно да повярва, че любовта наранява, но когато именно ти си човекът, който под маската на влюбен наранява човека, който обича, несъзнателно, тогава много боли.Трудно е да приемеш, че най-красивата приказка в твоя живот е свършила.А всичко беше като магия, но на шега взех, че се влюбих, влюбих се в най-красивите зелени очи на света и в най-чаровната мъжка усмивка. Но се влюбих още по-дълбоко в човека, който ги притежаваше. Случвало ли ви се е да срещнете точно това, за което сте си мечтали нощем, момчето, което във вашите очи се е превърнало в принца от приказките. Искали ли сте нещо толкова силно, че когато го получите, да се чудите дали не летите, дали не сънувате, дали сте живи или това е просто раят, слязъл на земята.Плакали ли сте от щастие, когато любимият човек ви казва, че изпитва същото, което и вие? На мен ми се случи и ви пожелавам да го изживеете, но да не забравяте, че обичате този човек и искате да сте заедно.Има мигове незабравими, такива, които те карат да изтръпваш и те връщат там, където си бил несъизмеримо щастлив. Сещам се за два момента, които са най-близко до сърцето ми и за които се сещам веднага, щом чуя името на това момче. Трудно е да си представиш, че момче на 18 може да е много романтично и да направи нещо, на пръв поглед, много обикновено, но да те трогне до такава степен, че да те просълзи от щастие. Една разходка в парк до реката, по тъмно, осветена само от луната и един GSM и едни много мили искрени и топли думи, изречени в тъмното. Споменът, как прекосявате един мост заедно, сякаш сте прекосили пътя от предишния към бъдещия, към новия ви съвместен живот. А първата ви целувка, тази, за която и боговете биха ви завидели.А вторият момент, който изниква в съзнанието ми, е този, когато реших да го изненадам с нещо малко - с две патета и една мила и сладка картичка, чийто надпис още си спомням: „Щастлива съм от факта, че те познавам, щастлива съм, че съм с теб и за в бъдеще съм сигурна, че животът ми би бил прекрасен, ако си до мен”.Споменът за това, как любимото момче я взима и я прочита, поглежда те с очи, които едва не са заплакали и с усмивка, която би разтопила и ледовете на Северния и Южния полюс взети заедно. Казва, че няма думи и те прегръща, а прегръдката ви продължава час, час и нещо. Стоите и не правите нищо, гледате само града, който е под вас, защото сте се качили на един паметник , а от там се вижда целият град. Една последна и дълга прегръдка, все едно сте знаели, че повече никога няма да сте пак заедно.Защото съдбата е много жестока и въпреки всичко, на другия ден ние се разделихме… Не съм вярвала, че съдбата толкова много иска хем да сме заедно, хем не. Тя е давала няколко възможности да се съберем с него, но уви… Нищо… А бяхме дори приятели с това момче, но как може да си приятел с човек, който си обичал и още обичаш, човек, с който искаш да бъдеш, но не можеш? Трудно… А после край, обидни думи и мълчание. Нищо повече, край на една история.Тъй като скоро имаш рожден ден, мило (така те наричах някога), искам да ти пожелая цялото щастие на света, бъди жив и здрав. Остани си същия прекрасен човек, но не бъди толкова упорит, защото може да пропуснеш нещо стойностно в този живот. И не на последно място ти желая да откриеш жената, която ще те обича 1 000 000 пъти повече от мен, нека в нейните очи откриеш себе си и нека в сърцето и да има място само за теб!Преследвай мечтите си докрай и бъди истински човек. Обичам те.