Има една легенда. С времето, все по-малко остават хората, които я знаят.
Някога, в едно балканско село, живеел един младеж на име Георги. Той бил най-красивият от всички млади момци в селото. Много моми се заглеждали по него, но така и на никоя не отвърнал. Някои казвали, че си имал изгора, защото са го виждали нощем да отива на чешмата, но - с кого се срещал - никой не можел да разбере.
Замислен и самотен ходел Георги. Често го виждали сам в дърводелницата му. Мълчал и работел, работил и мълчил. Коя ли мома е била легнала на сърцето му?
- Изгора си има - подхвърляли закачливо ергените и подминавали работилницата .
А не можел Георги да забрави онова, което бил преживял.
Късно било, всички врати отдавна били залостени. Решил да се разходи извън село. Нещо напирало в гърдите на младия момък. Искал да се полюбува на пълната луна. Тръгнал към края на селото. Край чешмата, където овчарите напивали водата на малките моми, там, край същата чешма, момъкът се стъписал! Не можел да повярва на оч ...