Беше слънчев пролетен ден. Цветята вече бяха разцъфтели и благоуханния аромат се носеше по чистия, изпълнен с птичи песни въздух.
Митко и Снежана се разхождаха в парка хванати за ръка. След малко седнаха на една пейка край реката. Говориха си дълго, много дълго. Той хвърли един камък в реката и лицето му помръкна. Когато забеляза това, тя го попита:
- Какво има? Защо си тъжен? Нещо лошо ли казах?!
Той мълчеше... Тогава Снежана продължи:
- Кажи ми, моля те...
- Ще ти кажа, ще ти кажа... - успокои я Митко.
- Е, хайде казвай! По-бързо де!!!
- Искам да знаеш, че думите ми ще те наранят... Вчера майка ми и баща ми ми казаха, че заминаваме за Маями в петък...
- Неее! - изпищя тя и се разплака...
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...