Една малка Кралица на Драмата

"Голяма работа !"-обърна се и каза Валентина.
Но всъщност работата си беше доста голяма.Но понеже тя не беше свикнала да губи,предпочете факта,че не е изчакала края на събитията,от колкото раздвоя на нещата,които определено не бяха такива,каквито си ги представяше тя.Валя,както я наричаха повечето от приятелите й ,беше весел човек,висока и изрусена,но точно в този момент Тя слагаше тази маска ,на момиче,на което не му пука за нищо.А в действителност отново бе изпаднала в ония познати на всеки тинейджър депресии,които понякога не е голяма загуба,ако не изпиташ.В такива моменти нашата Валя,която е само на 16 години,се опитваше да се събуди от онзи свят и да дойде в нашия.Макар,че понякога това ставаше доста брутално-Като шамар,който не очакваш.Тя беше силен човек-Да, за всички ,но не и пред самата себе си.Дълбоко в нея се криеше,едно малко момиченце,което както се смееше,така и плачеше,което се засягаше от чуждите коментари и което като всяко едно дете си мечтаеше за идеялното момче,което е срещала в приказките.Тя успяваше да прикрие,какво чувства пред другите и винаги носеше една фалшива усмивка,която напомняше- както тя обичаше да се изразява"На пук на всички и ,всичко".Валентина искаше да бъде силна и независима и до известна степен успяваше.За две години тя бе променила живота си и това стана благодарение на едно момче,за което сега няма да говорим по простата причина,че не играе никаква саществена роля тук.И така както може би вече се досещате и тук е замесен някой "Принц" за който нашата принцеса беше така отчаяна и сломена.Е той не беше нещо,чак толкова саществено,защото момчета на тоз свят-колкото искаш,но Калоян беше друго нещо.Той беше висок,с кестенява коса и детско излъчване,което може би превличаше Валя.Той си беше симпатичен по свой собствен начин и това никой неможеше да отрече.
Може би за последния един месец,той беше станал част от ежедневието й или по скоро тема за разговор,която не отбягваше,нито едно кафе.
Тази история започва преди малко повече време-и ето точно как започна.
Александра и Валентина са приятелки от вече близо девет години,но за всичките тези  години, те никога не са се познавали така,както последните две,в които станаха и най-добри приятелки,просто нещата ,които ги свързваха бяха много и в следствие на което,те се превърнаха в такива.Свърши учебната година и двете решиха да се хванат на работа за двата месеца ваканция.Обикновено в малко градче,като това,в което живееха те,много от учениците се хващаха на работа за ваканцията.Едно,че си намираха занимание и друго ,че препечелваха малко пари и после си го харчеха за каквото те си решат.Някой си купуваха много дрехи,други сменяха телефони,а трети просто си използваха парите за ежедневие.

 Валя и Алекс бяха продавачки в едно малко магазинче,за хранителни стоки,което беше доста забутано в една малка уличка и както се изразяваха собствениците беше "Най-слабия им обект",но ви гарантирам,че за това вобще не са допринесли момичетата,по скоро обратното.Самата улица беше претрупана от кащи,хотели кафета и сякакви подобни сгради-често срещани в курортните градове.На същата улица от другата страна работеше и Калоян,като пиколо в кафето на един хотел.
Калоян беше от друг град,на близо 40км. от това място,където се случва нашата история и когато имаше почивни дни се прибираше там.В началото на лятото всичко беше спокойно и може това не е най-подходящата дума,но ДА:Беше тъпо.Дори  Много ТЪПО.Ежедневието,за нашите героини се крепеше между тези четири стени,пет рафта и един стол,което беше доста подтискащо и като обстановка и като цяло,а за компанията да не говорим-просто тя липсваше.Те работеха на две смени по седем часа,като е имало моменти,в които тези седем часа са се равнявали на цяла вечност.Но старото радио,което за щастие още не се предаваше им разнообразяваше   малко от малко деня.
Но виж обстоятелствата при Калоян бяха доста по-различни.Той също работеше заедно с един свой приятел,с който се познават от съвсем малки-Стефан.Те бяха пиколота и определено не скучаеха.Стефан беше,малко по-нисък от Калоян,с кестинява коса,дори ако трябва да бъда точна си бяха пълна противоположност.И така тук започва и съществената част на историята.

Поради липсата на други магазини на тази улица,много често и двамата идваха да си зимат,какво ли не от нашите момичета.А Валентина и Александра отделно си говореха с кодови имена за тях.Но кой да предположи,че едната говори за едния ,а другата за другия? И така на края на същата тази улица,имаше едно кафе .Един ден,когато Александра беше на смяна Валя й отиде на гости имаха да обсаждат няколко неща около излизането в събота.Мисля ,че е добре да споделя това,че лятото течеше на бързи обороти,имаше емоции,купони,кафета,дискотеки ,всичко което може да се иска от едно лято без едно нещо-Любов.Което може би разваляше цялата картинка.И така в същия този ден Калоян и Стефан бяха на същото това кафе за което ви говоря.Тогава Алекс бутна Валя и й каза :

-Ей,виж,виж за този с черния потник ти говорех,ааа кажи ми ся не е ли готин?

- Този ли ве?-отвърна с усмивка Валя.

-Аве човек,той всеки ден е тука към 8h, не пропука-добави тя.

-Е,аз ли няма да знам.-отвърна Алекси се подсмихна.

-А виждаш ли този дето е до него в бяло аз за него ти говорех ,ония ден,много кефи нали? -уточни тя.

-Да ве става,ама другия мене повече ме кефи. -С надменна усмивка каза Алекс.

 Тогава двете момичета се засмяха и дори не предполагаха какво ще стане в следващите няколко дена. На следващия ден Първа смяна беше Валя,за капак на всичко Първа смяна беше и Калоян.Понеже скуката я надвиваше,тя реши да му отдели повече от времето си и го наблюдаваше,в продължение на часове.На обяд дойде и Алекс,но сякаш не всичко остана за момента.Валя се прибра в къщи,но една мисъл я измъчваше и тя самата незнаеше Защо..но по някакъв начин мислеше само и единствено,за пиколото от хотела.Какво ли впечатление можеше да й напреви за някакви си 6-7h часа?Но факта беше на лице.Както всяка вечер ,така и тази след работа Алекс и Валя излязоха.Незнайно как в разговора им навлязаха “момчетата от хотела”,както първоначално ги наричаха те,тъй като единственото нещо,което знаеха за тях е,че са пиколота.И така двете така и не усетиха,как цяла вечер говориха само за Калоян и Стефан.На следващия ден първа смяна беше Алекс,от снощи те бяха поели инициативата да научат най-малкото как се казват,а от там нататъка,ще е по лесно.За по-малко от 4 дена нашите момичетата знаеха,не само как се казват,но и телефони и естествено това ,че си нямат приятелки.А как го разбраха,това бяха големи филми,но както и да е,ще ви кажа само,че след тези четири дена целия хотел беше замесен в тази така да се каже”разследователската дейност”,като се почне от шефовете и се стигне до охраната.Сега Валя и Алекс имаха всичко което им трябваше.

От страна на момчетат се наблюдаваше интерес,тъй като Валя и Алекс ги гледаха много често,но те също не им отстъпваха.Което може би и накара момичетат да предприемат нещо,а и колко неща се говореха не е истина.

 Една събота в момент на така наречените “пиянски вечери” двете испратиха  SMS-и и на двамата с великото съдържание “Добър вечер!!!” към 4h a.m. .Тъпо или Не така и не получиха отговор на този,иначе доста “заинтрегуващ” смс .В последствие на нещата Алекс спря да се занимава със Стефан и до тук спира и тяхната история.Причините бяга Главно,че лятото е пред своя край и няма за кога,той щеше да се прибере в неговия град и това щеше да е.Докато за Калоян и Валентина нещата не стояха така.Валентина учеше в същия град,в който живееше и аналогично учеше и той.Развитието на нещата между тях нямаше добър край.Точно на нейния Рожден ден,той й каза ,че между тях “никога е нямало и няма да има нищо”.Макар,че да бъдем точни имаше нещо,но какво...аве то иди ги разбери днешната младеж.При което се получи доста сконфузна ситуация.Може би се досещате защо...

Но Валентина беше свикнала да получава,макар и при момчетата това да не се получаваше често.И въпреки всичко тя реши да не се отказва.И се пак всичко на около говореше,че лятото е свършва и това малко или много притесняваше Валя,защото сички знаехме,че в другия град нищо няма да е същото.

Мина време и дойде и първия учебен ден,после втория и така,още първата седмица,по ирония на съдбата Валентина се засече с Калоян по главната в големия град,но нищо...,разминаха се,дори се направиха и двамата,че не са се видели.Макар и нищо да не беше станало Валя беше в същата тази еуфория,която изпитваше лятото,когато малко или много си говореха за по 2минути,когато той отиваше в магазинчето.Постепенно Тя започна да се убеждава,че всичко е свършило,че вече нищо неможе да иска от тази история и че каквото било-Било.Минаха се две седмици ,а тя не го беше виждала,не беше чувала нищо за него-Нирмалното.Беше нервна,се едно искаше да му се обади и дори един път го направи,но си пролича,че това не е от най-приятните раговори нито за него,нито за нея.След това тя заключи “Голяма работа-не ми пука.”

И точно тук се връщаме в началото на нашата история-за да продълвим,до края.

Валентина бе решила,че всичко е свършило и че трябва да продължи напред и да забрави за миналото,защото миналото си е минало,но неможе да продължава да живее просто с мечти без бъдеще и реализация. Същия този ден тя седна на компютара си и размисляваше върху това,какво ще прави за в бъдеще.Момчетата слабо я интересуваха поне за момента,защото след всяко разочарование се иска и време,да се савземеш малко и да имаш сили да придължиш напред.Но нещеш ли още в същата вечер в чата и се включи едно момче.Валя беше човек,който не удобряваше кибер връските и тя самата използваше интернет за комуникация с приятелите си от училище.Но точно в този момент тя отговори,най-често дори не отговаряше на никой.В течение на обстоятелствата се оказа,че този с който тя си пишеше-Николай е в един клас с Калоян,дори като завършек на съвършенството те седяха на един чин.Но работата беше там,че това го знаеше само тя.За щастие или Не Калоян отноео влезе в живота й.Постепенно Валя и Николай станах много близки дори минаха на смс-и.Валя мислише за момента,когато все някога  се видят тримата каква ще е реакциата на Калоян,какво ще каже тя- за това на Николай и най-вече как вобще ще излезе от този омагьосан кръг. Дойде мига на истината и заедно с още три момичета Валя и Николай се срещнаха,говореха смееха се,все едни никой нищо незнае за другия и се познават само и единствено по чата.Мина и това,но те не спряха да си пишат напротив вече минаха и на обаждания...секи ден.Имаше моменти ,в които Николай не и се беше обаждал по цял ден,тя подивяваше,какво ли става с него.... нима е разбрал....а сега на къде?

Какви ли не мисли нахлуваха в главата на момичето,докато той не се обадише,а когато го направише-тогава тя беше щастлива повече от всякога и се пак се страхуваше от предстоящето.

Времето значително захладня,а валяха предложения за дискотеки през почивните дни,дори едно момиче на име Силвия настояваше да ходят заедно с компаниата й,а после дори Валя щеше да спи у тях.В последствие Валентина се оправи с техните и се разбраха да иде на купона,естествено както винаги с хиляди договорки.Преди всичко нашата малка принцеса беше единствено дете и всички висяка над главата й. Николай също щеше да е там с както той се изрази “Компанията си”.Но кой включваше тя си остана загадка до вечерта.Дойде и събота всички се бяха наконтили,Валя беше направила един доста сполучлив експеримен с косата си,който и предаваше ацкия чар,беше обрисувала очите си с молив,както правеше и обикновено и беше готова.В 11:30 вече всички бяха в дискотеката и естествено както предполагате и Калоян беше там.В първия момент на лицето му се изписа едно велико учудване след което последва едно завъртане в кръг от негова страна,което моеже би трябваше да значи:”Ко прави пук тая тука!”-се пак да не забравяме последния телефонен разговор...

 А предусещанията на Валя се сбъднаха и тя спече много яко,Николай отиде при нея питая просто “Как си”?Тя му каза”Добре”- усмихна се и се опита да запаси самообладание.Калоян беше зашеметен от гледката-един от неговите най-добри приатели ,с които се вижда всеки ден и на който може би окрасяваше Валя доста пъти след лятото,я познаваше-нея.След което и двамата и Калоян и Валянтина седнаха на бара през три стола един от друг.Той си поръча една голяма водка с кола,се пак емоциите му дойдоха малко в повече.А Валя се взе джин с тоник.Двата седяха и от време на време хвърляха резки погледи един към друг,в който се долавяха доста искри,колкото да запалят цялата дискотека и малко по-малко от околността.След един час,тези действия се приповтаряха,а другите танцуваха и се забавляваха.Докато се усетят за по малко от минута Калоян хвана за ръката Валентина и я отведе отвън и никой не ги видя.Пред дискотеката имаше няколко пейки.Той я заведе там.И си личеше,че не беше само на едната водка с кола,а най-малко три.Тогава той я погледна и без много да му мисли я целуна.Целуваше я по най-прексния начин.Със страст и нежност,тази страст за която Валя мислеше не един пут.когато беше сама.Но през цялото време той не каза нито дума.Тя искаше това и се остави на чувствата да я водят.Те стояха прегърнати повече от един час,тях не ги интересуваше това,че другите се питат къде са ... или кой,какво ще си помисли,ако ги види.Те искаха да са заедно точно в този момент,точно на това място под звездите.Валентина целуна Калоян.Целувките и бяха изпълнени с любов и страст,но също така с болка и тъга.Тя стана и тръгна той гледаше как тя се отдалечава,но отново не каза нищо.Тя влезе в дискотеката,а купона беше в разгара си.Силвия беше видимо притеснена и я попита,какво е станало ,защо я е нямало толкова много време?А Валентина я погледна,в очите й имаше сълзи прегърна я и каза само “Кога ще тръгваме?” .Силвия я погледна учудено и каза “След малко”.

Валентина отново седна на бара и след минута в дискотеката влезе Калоян. Той отиде при нея и я прегурна,но тя него не.Николай беше ацки изненадан от тази гледка,но си помисли нормалното-Калата пак е забил поредната бройка,както всяка вечер-е  тая вечер т’ва ще да е Валя.И остави нещата така.Калоян погледна Валя погледна го и тя,но в очите и се долавяше както любов,така и онази нотка на болка,дори на гняв.

Тя му каза само “Между нас никога е нямало нищо,Няма и да има.”

След което видя Силвия която я чакаше с още няколко моми4ета в края на бара.

Валя стана,отиде при Николай,а той я погледна учудено ,тя му каза само “Приятна вечер!” и си замина.Беше 5h,а в 6 , беше и първия автобус,който тя реши да хване пред това да спи в Силвия.И така и стана,никой не посмя да я попита какво е станало преди няколко часа и защо е толкова унила сега.Тя се качи на автобуса,взе си довиждане с всички и през целия път мислеше за това,което стана нима беше направила грешка?

Или просто разбра,че може да има това ,което иска-тя така и не разбра.А какво стана с нея и Николай те вече не бяха същите приятели превърнаха се просто в едни познати,които си пишеха от време на време. Но никой така и не разбра какво бе станало вечерта пред дискотеката.А Калоян,незнам какво е станало с него,но й бяха казвали ,че доста се е променил,при което тя отговаряше-Слабо ме интересува.

И така тя реши да продължи напред и да успее да се върне в предишния си живот и да бъде щастлива,но Валя никога неможа да сложи същата усмивка,която носеше преди,било то и фалшивата,тя никога не успя да си върне живота от преди.А когато някога го видеше-него Калоян знаеше,че той е зад нея и я викаше и й казваше да се обарне.Тя го обичаше личеше си по насалзените й очи по разтреперените и ръце,но няма връщане назад .Тя знаеше,че те никога няма да са заедно след всичката болка,която си бяха причинили. А в глата и се въртеше само една мисъл :