Защо любовта ми е невъзможна ли?
Не знам, но вината е изцяло твоя. аз те обичах повече от себе си дори,
но ти не го осъзна. Сега харесвам друг, но ти не можеш просто така да
изчезнеш от мислите ми, все пак те харесвах две години.
Мисля, че дори няма смисъл да пиша това, но просто исках да излея душата си.
Какво си ти за мен ли?
Ти си един ангел, без сърце и без душа,
ти си един дявол, с най-красивите очи и най-сладката усмивка,
които съм виждала някога.
Най-лошото и най-желано момче от мен,
питам се как можах да те обикна така...?
Две години аз вярвах в себе си, вярвах и в теб,
мислех си, че ще дойде ден когато ще чуя думите: ''обичам те''
от твоята уста, но навярно само съм се заблуждавала.
Кога разбрах това ли?
В онзи ден, когато знаех, че не мога повече да чакам,
исках да съм с теб повече от всичко.
А какво направи ти - разби сърцето ми на хиляди парченца.
Но знаеш ли, вече не ми пука,
писна ми да страдам.
Аз продължавам напред с нов живот и нови приятели,
далеч от теб, по-щастлива, по-добра, по-истинска.....