Черен, черен ден. Мъглата е загърнала малкото градче в своята задушаваща прегръдка. Леденият въздух се размива от въздишките и горчивите изпарения на сълзите, току що изплакани от отчаяните влюбени души. Слънцето е скрито зад дебел слой сиви облаци, които само една усмивка може да премахне, но уви, хората днес не се усмихват. Заключили се в къщите си, опитвайки се да избягат от лошото време, те тъгуват. Очите им са вечно влажни и си нямат никой ближен да им подаде кърпичка, да им вдъхне надежда, да ги избави от тази меланхолия, обзела ги напълно. Само искрящите коледни лампички, окачени по витрините на магазините, напомнят кое е това място всъщност и му придават доколкото е възможно по-празнично настроение. Коледа е, но странно, не вали сняг. По улиците вървят хора от различна възраст, различна раса и облекло, но всички те си приличат по едно – лицата им са намръщени като времето, а погледите им отчаяни.
Само тя върви с усмивка на лице, щастлива е. Разнася аромат на пролетни зюмбюли, н ...