ЕДНА ЩУРА ГЛАВА
- Бульо Сандьовице, мама каза да ми дадеш 5 яйца, два сапуна за пране, един пакет сол и три хляба. И, ако останат стотинки, да ми дадеш и една вафла – момчето изстреля всичко това доста бързо, а при последното, това за вафлата, се огледа малко боязливо.
- А бре, Ванко, къде ще го носиш всичкото това нещо, като не си донесъл кошче. Или пак ще туряш яйцата в джобовете, та до вас и за бъркане да не станат.
- А, този път ще ги сложа в пазвата и здрави ще ги занеса на мама, че ще ги вари цели.
Продавачката сложи на тезгяха всичко, което поръча момчето и понеже нямаше други хора в дюкяна, загледа с любопитство как малкия ще събере покупките в пазвата си. Ванко напъха солта и сапуна в пазвата на пооръфаната си фланелка и тъкмо да сложи и яйцата там, в дюкяна влезе техният комшия Филип Славов.
Той беше среден, по-скоро нисък ръст, но много здрав и много набит млад мъж, някъде около трийсетте. Късо подстриганата му остра коса, облото му, изпечено от слънцето лице и най-вече къси ...