Радост и тъга
Стоях с държах телефона безмълвно. "Това е кошмар. Не е истина. Не можеше да е истина." Това се въртеше в главата ми в този момент. Не исках да вярвам на това, което чух. Милото момче взе телефона и говори с полицая. През това време аз не знаех къде съм и какво се случваше. Това беше един кошмар, от който исках да се събудя. В този момента един въпрос изскочи в главата ми. "Защото аз бях спасена ли те умряха?" Чувството за вина се настани в душата ми, където до преди малко беше радостта. "Всичко е по моя вина." Това беше фразата, въртяща се в главата ми. През това време усетих как момчето ме придърпа към себе си и ме прегърна. Той не каза и думичка. Просто ме прегръщаше силно. Усещах неговата топлина и тогава сълзите започнаха да се стичат една след друга и знаех, че скоро няма да спрат. Опитвах се да съм силна, но просто в този момент мъката и вината ме обзеха изцяло, а аз им се оставях.
Дълго време стояхме така. Нощта настъпи. Той ми каза да погледна нагоре. Звездите бл ...