На Алекс, която ми каза, че в момент на отчаяние и далеч от нея, ще напиша нещо красиво за нея. И когато това стане, тя ще го прочете и ще се обади.
Живял някога в едно далечно царство самотен цар, който имал само една дъщеря. Принцесата била толкова красива и с добро сърце, че баща й се страхувал да не бъде наранена и затова я държал затворена във висока кула, която имала само един прозорец. Принцесата растяла самотна и тъжна в кулата. Вечер присядала на перваза на прозореца, гледала нощното небе и мечтаела за любов. Една такава вечер принцесата видяла странна сянка да прелита пред луната, загледала се в нея и познала, че това е змей. Макар и затворена, принцесата не била откъсната от света, защото царят й пращал всеки ден по една нова книга. Зачудила се девойката защо звярът лети така, сякаш изпълнява свой собствен тъжен танц. Часове седяла така и гледала как крилатото същество прелита и танцува. На следващата вечер отново застанала на перваза и зачакала да види дали змеят ще танцува ...