Дим от цигара...
Надигаше се над пелената, която се беше получила от моето постоянно вдишване и издишване на катран и никотин. Тънкия слой пушек бавно се разсейваше и пропиваше стените със специфичния мирис на тютюн. Кафяв, ароматен и тежък.
Моите мисли - мисли на човек обременен от ежедневието, бита и рутината. Исках това да приключи. Никога повече да не се сещам за мръсната чиния, прахосмукачката или за пазар. Реших се. Да направя избор, за който по-късно може би щях да съжалявам. Опитвах се да намеря начин да сравня един обикновен ден, в който не анализираш, а просто вършиш работата, която си планирал на чаша вино предишната вечер, с деня, в който преоткриваш своята същност във всеки един момент и твоето вътрешно Аз крещи: "Бъди такъв какъвто си. Бунтувай се! Остави се на момента, отдай му се. Изживей го. Остави мъничките хора да се тревожат за дебелината на своя джоб, а не за плътността на своя разум."
Втория вариант надделя. Станах и прибрах ключовете в джоба си, задължителните ци ...