Останах до късно в работата, трябваше да направя едни справки. Сега се чудя как ще успея да напазарувам, да сготвя. Направо ще полудея! Ще откача! Не ми стига времето за нищо и нищо не върви както трябва. Уморена съм, май не се справям добре с нищо. От десет години сме женени, а сякаш сме от сто. Дали моят си има любовница, нещо напоследък... То пък и аз, все ме боли глава. Децата ми изпиват мозъка, да уча с тях, да изпера, да изгладя. Всяка събота на обед у наш'те и отиваме с нежелание, сякаш ни карат да копаме. Единствено в събота не готвя и си почивам, а акълът ми е все: А кога ще събера прането, кога ще се видя с Дени, кога това? Кога ли ще се науча да ценя мига? Миналата седмица свекърът се разболя, тичахме по болници, за лекарства, добре, че се оправи. Разтягам се на ластик и все не ми стига времето. Трябва да си запиша час за фризьор, косата ми на нищо не прилича, ама кога? За мен все не остава време. Хич няма да се учудя, ако мъжът ми си е хванал любовница. Даже не мога да му с ...