- Какво ще направим? – опита се, но не успя да преглътне Белла. Сетне разтърси глава и покри с пръсти страните си. – Чуваш ли се, мой Усет-за-Обич? В думите ти има лудост, ние не можем да сторим това!!!
Младата Изкуствена се усмихна. Твърде много чар се плъзна по устните й. В бляскавите й светлокафяви очи – толкова истински, че ирисът им приличаше на плодородна почва, която жадно се протяга към всичко светло и живо – заискриха милиони чувства.
- Аз, мила Белла, може и да не мога, но ти-която-обичаш, можеш!
Ентелехая трепереше. От страх? О, не! От вълнение, от сила, от устрем!
- Наумила си си нещо страшно, Усет-за-Обич! Чувствам го!!!
- Наумила съм нещо прекрасно, Белла! Сигурна съм!!!
- Ще пострада ли някой?
Усет-за-Обич сбърчи нос.
Ех, моя сестрице! Хирургическият лазер докосна теб, но аз го усещам с по-голяма сила. Трябва ти време. Хм, а може би ти трябва едно упражнение!
- Ти, Белла, притежаваш предимството на красотата.
- Оф – махна с ръка Ентелехая, – стига с тая красота! И двете ...