6
Равномерното тракане на колелата винаги ми е било интересно и ме е радвало, още от дете. Онова тудуф-тудуф, тудуф-тудуф бе като някаква вълшебна метална музика. Тези повтарящи се звуци са ме приспивали не един път. Една случайна техническа мантра. Приспивна метална песен, която не беше като звуците, идващи от китарите на хеви метъл бандите, които бях започнал да слушам, когато навлязох в бурните години на пубертета.
Кирето отдавна хъркаше и от време на време толкова силно, че даже заглушаваше песента на колелата.
Аз се бях настанил на една страна и си бях свил краката. Въпреки шума от локомотива Киро, все пак съм заспал. Но беше топло, даже много топло. Жаждата така ме е измъчила, че подала спешен сигнал до невроните на мозъка ми да ме събуди. Отворих очи и нещо ме притесни. Усетих чуждо присъствие. По-точно го надуших. Миришеше ми на нещо много хубаво и непознато. Сякаш бе вълшебен мирис от земята на вечното щастие.
Ние с Кирето воняхме на бира. “Да е ставал и да е пръскал с дезедор ...