Футболистът. Винаги му виках така, понеже не помня имена, а само физиономии.
Когато извика нещо из зад сепарето на кафето, в първият момент не го познах. Много време беше минало.
Не викаше на мене, а на бармана, както обикновено. И както обикновено не беше нещо кой знае колко умно, а просто така - каквото му дойде на акъла.
Винаги се заиграваше с персонала, знаеха се понеже беше от постоянното присъствие.
Спомних си, че той, като местна легенда винаги получаваше най-доброто. Което в общия случай не значеше, че доброто е най-доброто, а е просто най-излъскано и скъпо. Различни неща са.
Но момичетата около него винаги бяха дългокраки, а той винаги беше в спортен костюм.
Винаги пушеше скъпи цигари, и винаги беше седнал с лице към улицата, наблюдавайки като на екран движението по улицата.
С компания, или без, по-често сам, той дълго наблюдаваше хората през прозореца, преметнал елегантно крак връз крак, и въртеше запалката в ръка.
Аз също обичах да седя така, и да гледам през прозореца хора, ...