Когато влюбените се разделят, когато кажат "Сбогом" за последен път на една пламенна любов, не защото искат, а защото трябва, когато целият им свят умира и те не искат отново да го вдигнат - питах се защо го правят?
Как намират смелост да знаят, че докосват за последен път най-близкия човек и да стоят така смирени - удивявах се как могат да го правят?
Кога разбират, че дошъл е краят и не могат нищо за любовта си да направят - аз зная, че който иска, винаги успява!
Защо сами се провалят като отхвърлят любовта? Как е възможно сами проблеми да си създават и сякаш да поставят огромен камък на собствения си път? - необяснимо бе, погледнато отстрани.
"Обичах го" - най-смешната и лицемерна фраза. Как и кога разбра, че спря да го обичаш - питам аз? Събуди се днес и си каза "Аз вече не го обичам" - това ли е? Смешно е, защото когато си обичал, ти не можеш да забравиш, можеш само да го оставиш в сърцето си и той винаги ще бъде там. Обичал ли си? - значи си споделял, обещавал си, правил си всичко, но не за собственото си щастие, вярвал си в човека до теб, живял си като за двама.
Отново питам - как би могло да се разруши всичко, как можеш да сложиш края на нещо, което ти дава сили да вървиш напред, как можеш сам да се накажеш така? Този, който е преживял такава любов - създаваща, а не рушаща, търсеща път, а не гледаща назад, пламенна, но не изпепеляваща до болка - той може да каже, че обича, а не просто е бил влюбен. Едно е да обичаш, друго е да си влюбен.
Любовта никога не си тръгва, тя винаги остава в сърцето, помниш я и никога не я забравяш, дори човека да го няма, ако любовта е с него, той ще се върне - осъзнал липсата в живота си. Лицемери са тези, които говорят за любовта в минало време. Тя никога не си отива!
Влюбването е това мимолетно чувство, което те кара да правиш необясними, неправилни, дърпащи те назад, а не напред неща. Това не е любов - това е чувство, което ако го оставиш да живее в теб, ще усетиш как то умира, макар и бавно. Ако не се поддадеш на болката, която причинява, чак след време ще осъзнаеш колко смешно е било отстрани, а не болезнено - както си смятал.
Защо се разделят влюбените - защото са влюбени, това, което преживяват, ги убива, разрушава целия им свят и им причинява болка... Това съвсем не е любовта.
Любовта е сладка, дълга, неразрушима, приема грешки, примирява се и отново продължава напред... Боли само тогава, когато се сбърка с чувството да си влюбен.
© Христина Леонска Todos los derechos reservados