Още със ставането си от леглото знаеше, че нещо не е наред. Че е предаден. Някой беше влизал в стаята му докато спи и беше преровил чекмеджетата и документите по масата. Натрапникът се беше постарал да прикрие следите си, но той виждаше малките издайнически знаци, че някой е идвал.
У дома вече не беше сигурно. Той знаеше, че един ден това ще се случи, че домът му ще е компрометиран. Беше се случвало и преди. За това и не се привързваше към мястото - та това беше само една бетонна кутия и купчина сковано дърво. Освен това, всеки следващ дом изглеждаше като предишния, та не беше голяма загуба.
Но беше неприятно да започнеш всичко отначало. Да намериш ново място, сигурно място, да преместиш всичките си вещи, да прикриеш всички следи и да заложиш малките капани, които издаваха натрапниците. Както се беше случило и сега - ето малката клечка за зъби - скършена на две точно под пантите на входната врата.
Устните му бяха пресъхнали и езикът му сух. Пресегна се към с бутилката с вода и точно в ...