Сутрин е! Алармата звънеше със сетни сили, когато се пресегнах да я загася. Ах, колко мразех нейните садистични наклонности. Не съм сигурен нали се наслаждаваше на тези моменти или по скоро ме съжаляваше, но това, че ме събуди беше факт и аз нямаше как да го променя. Нека не задълбавам в моето възмущение, а да продължа моя разказ.
Та… сутрин е, алармата се късаше да звъни, което значеше, че е време да ставам. Погледнах към прозореца и разбрах. За трета сутрин се сипеше сняг, следователно се очертаваше и пореден мокър ден. Това впрочем обясняваше температурата в стаята ми. Тежка е студентската участ. След тези философски разсъждения осъзнах, че е време вече да се измъквам от леглото. Първата ми задача като съвестен студент беше да се насоча към кафе машината! След това изпълних задачите, които вече се превърнали в рутина.
Отпих първата глътка кафе и затворих очи. След като се задържа в устната ми кухина кафето, видяло че няма друг изход, се насочи към хранопровода. Усещах го как бавно и ...