Сутрин е! Алармата звънеше със сетни сили, когато се пресегнах да я загася. Ах, колко мразех нейните садистични наклонности. Не съм сигурен нали се наслаждаваше на тези моменти или по скоро ме съжаляваше, но това, че ме събуди беше факт и аз нямаше как да го променя. Нека не задълбавам в моето възмущение, а да продължа моя разказ.

                 Та… сутрин е, алармата се късаше да звъни, което значеше, че е време да ставам. Погледнах към прозореца и разбрах. За трета сутрин се сипеше сняг, следователно се очертаваше и пореден мокър ден. Това впрочем обясняваше температурата в стаята ми. Тежка е студентската участ. След тези философски разсъждения осъзнах, че е време вече да се измъквам от леглото. Първата ми задача като съвестен студент беше да се насоча към кафе машината! След това изпълних задачите, които вече се превърнали в рутина.

             Отпих първата глътка кафе и затворих очи. След като се задържа в устната ми кухина кафето, видяло че няма друг изход, се насочи към хранопровода. Усещах го как бавно и сладко се насочва надолу, изпълвайки клетките ми с поредната ободряваща доза кофеин.

               Този прекрасен миг отмина и трябваше да се завърна в реалността. В това се  включваха няколко фази, първата от които беше отварянето на анатомията, която изглеждаше като списък с предизборни обещания по  време на кампаниите. Втората и третата стъпка бяха съответно прочитането и научаването на описания материал, който за да предизвикам допълнително съжаление, не само беше труден като терминология, но и доста обемен. Тежък е живота на студент по медицина.

               За да вкарам все пак малко доза позитивизъм в четящите и за да не отчайвам тези, които имат желанието да съсипят своята младост, както и може би половината си живот хора, ще кажа, че всъщност към пълното бюро с учебници се включват и доста забавни моменти. Някои ще видите сега - други ще останат само в ума ми, не че вече има някакво свободно място!

                 Беше сряда! Вече наближаваше месец откакто бяхме започнали с нашето образование. Вече минаваше 13 часа, а ние се бяхме събрали преди половин час. Горяхме с нетърпение да започнем упражнението ни по анатомия, защото за пръв път щяхме да имаме в дисекционната зала. Всеки от нас беше сложил своите ръкавици и си представяше какво ли е чувството да докоснеш някой истински орган. И ето че моментът дойде и асистентът дойде. Отключи залата и докато даде своите указания, ние вече се бяхме втурнали като стадо диви животни. След като със сетни сили въведе ред чухме указанията му. Заданието се оказа, че ще се състои в препитване и всеки трябваше да вземе орган от контейнера и да разкаже за частите, структурата и функцията му.

               Шоуто започна и така се изредихме няколко човека. До този момент положението не беше толкова интересно, но кулминацията предстоеше. След безславното представяне на още няколко колеги дойде ред на една от малкото колежки. Бръкна в кутията с тайни и извади органа, който късметът ѝ беше отредил. След около секунда избухнахме в смях. След кратко объркване колежката реши да погледне причината и това ни действие. Щом я разбра, бузите и придобиха цвят, неприсъщ за човешко същество. Е как да не се засмее човек. Дори в дисекционна зала момиче да държи смело мъжки полов член изглежда смешно неуместно.