Не искам да се влюбваш... Не искам да ме искаш за себе си, не искам...!" Още отекват в мен думите ти! Жестоки, подпечатани с дата и час, с клеймо в края на сърцето ми! Изречени са! Съществуват! И аз тичаща - сама в студа навън! Дъх не ми остана, сила дори да се разплача! След мен отеква само твоят глас и един-единствен въпрос - Защо се страхуваш да бъдеш обичан?!? Защо си мислиш, че всяко хубаво нещо е обречено на провал, щом го искаш за себе си? Видях очите ти - те не лъжат! Там съм аз - чак те боли от присъствието ми, от това, че съм вътре в теб! Как се пътува към Ада, когато обичаш? Питал ли си себе си колко много болка има в това пътуване, когато загърбим най-силното човешко чувство... Сами убиваме мечтите и чувствата си и именно това е пътят към Ада! Видях те... за миг те зърнах как се прекърши от болката, когато си тръгнах. Не вярвах, че си изрекъл тези думи... Усетих как очите ти са впити в мен и могат да ме разкъсат на парчета! Бягайки, си повтарях, че не може да е истина, че н ...