Ех, да можех да съм нимфа, безплътна, мокра от водата, щях да изкуша аз принц веднага. Ех, да бях и фея макар, с малолетен Питър Пан се бих снабдила. Ако бях Шехерезада, арабски принц щях да омотая с приказки вълшебни. И последно приказна хетера ако бях, на пълководец славен сърцето щях да сломя. Обаче...
Съм жена. Дори на средна възраст още аз не съм. Нещастието ме е сполетяло, обричайки на мъчения моята авантюристична и романтина душа в един твърде меркантилен и бездуховен век. Старая се, повярвайте, много се старая да се пренасям в миналите романтични времена, ама на - съдба... На нимфа се направих мъж ми се нахвърли като Ал Кайда на кошче за боклук. Сексът, макар задоволителен, бе с очертания твърде садомазохистични, за да пристъпя макар и с крачка в двореца на Шехерезада. Съдба, както споделих по-горе. Възбуждал се бил, ударила съм била мис мокра фланелка в земята. Че де видя цицов потенциал в мен тоз човек? Не знам... Не ще го обвиня повече, че фантазия няма.
Не съм приспособима ...