ЕХ, КЕРО, КЕРО!
Криво ми е на душата. И как няма да ми е криво, като съм си Марко Тотев. Не ми върви в живота и това е.
В института не можах да вляза, щото на моя селски - Панчо Сополивия – баща му се водеше борец за свободата. Навремето дал хляб на партизаните и после цял живот печели дивиденти. Е, като си пийнеше, сам признаваше, че хляба го дал под заплаха от разстрел, ама иди, че протестирай за привилегиите му – неговите и на Панчо Сополивия.
Де да беше и баща ми направил нещо, ама – не! Седял си мирно, тихо и кротко, ни с едните, ни с другите. Барем след девети да беше казал някой виц за Тошо, че да попадне в Белене, па да го видя тогаз Панчо. А то сега трябва да му викам “господин Ситнев”, щото ми е началник и щото... А бе, не ми върви и това е.
Ей го и съседа – оня с раздрънканото трабанче – се сдоби с “Форд Фиеста”. Не че му завиждам, ама сякаш само той има кола. Още не е минал месец откакто го купи, а няма ден, в който да не го мие и лъска. Като го изтъпанчи насред двора и зап ...