Васа огледа стаята. Усмихна се загадъчно и през смях рече
- И аз се чудя защо не мога да спя, ами леглата ни ги разделя само тази стена, даже и аз спя с половин възглавница в стената. Охо, ами то и баните ни една до друга и пак стена, да няма кой да ти подаде шампуан или хавлия. Горките ние, мъченици
Какво чакахме в тази близост.
- Петро - промълви тя и ме прегърна
- Васа - отговорих тихичко и също я прегърнах.
Устните и езика продължиха немия си разговор. Гърдите й се показаха едри и навярно сочни, допираха голото ми тяло. Ръцете ни вече тършуваха в междукрачията ни. Приглушени стонове излизаха от нас и скоро се пренесоха в леглото.
Зажаднелите ни за ласки тела се извиваха демонично, не смеехме да се отдръпнем един от друг, ако единият се отдръпне за миг другият го настигаше. Игра на любовта.
Постепенно страстта ни отмина, остана само лепкавото по телата ни. Колко ли време е минало. Тя се поразмърда, погледнахме се, още телата ни лъщяха. Тръгна към банята, последвах я. С нежност търка ...