Летя... Отпивам чаша отровна тъга... Все още се опитвам да продължа да летя... Безумно тъжна е Луната... звезди танцуват хаотичен танц и гаснат една по една... Ех, Тъга... Добре дошла! Слей се с мен, стани част от мен, в погледа ми настани се! Ела отново, Тъга! Да те усетя с всичките си сетива... Подсети ме как ухаят сълзите и колко дълга и тежка е нощта. Как отново искам да полетя, но ти скършваш моите крила... И ела, когато е весело, лудо сърцето... и прободи го с горещото си острие. Кръв да се стича от очите и викове безгласни да раздират на нощта копринената рокля... На парцали разкъсвай плътта... И разлей отровата си в мен, дълбоко в мен... Но после върви си, Тъга, и остави ме да летя... макар и с отровена душа...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.