Обичам да карам през нощта, особено когато вали дъжд – или даже по-добре - сняг. В такова време човек трябва да се бори с колата, но и да гали волана в трудните участъци.
Имах стар Мицубиши Лансър с ръчни скорости, задното колело, на който скърцаше. Скоростната кутия също скърцаше и въобще колата беше на дойзживяване - ранно или късно щеше да спре да превключва предавките, поне така ми беше казал моньтора. Обичах моя малък Лансър, но освен трансмисията имаше други належащи проблеми и не си струваше да го поправям. Бях събрал пари, за да си купя по-нова кола и само чаках кога Лансера ще откаже.
Въпреки, че беше малка кола със скърцаща скоростна кутия, ръчните скорости ѝ придаваха стабилност на сняг и обичах да я карам когато валеше. Това направих и една снежна петъчна вечер.
Тогава се чувствах неспокоен. Не ме свърташе у дома. Нуждаех се да изляза от къщата, да отида някъде. Карането на кола ми действаше успокояващо. Качих се в Лансъра и потеглих по опустелите улици на Бингамтън. Обикно ...