Колко бързо лети времето! Месецът ми тук отвори криле и изхвърча! Неприятно връщане... Свръхбагаж... Сълзи. Сополи... Липсва една думичка: “Благодарим!“ Само плочката ще ми остане... Познато, нали?
Напрежението ме прави tonta (глупава - исп.). Слагам сандалите в кошницата да премина през митницата и от бързане да се радвам на нови ютии и прахосмукачки, ги забравям на лентата и навлизам в другата територия – с изпразнено портмоне и боса хуквам към самолета за втората ми родина Испания. Вметвам, че бабичките на моята възраст трябва да си стоят вкъщи, за да не се загубят или да забравят накъде са тръгнали. Орисия!!! А този терминал 4 - лабиринт! Опасно е за по-слабо ориентираните, дето гонят 60. Въртиш се в кръг и накрая пак на влакчето. За нас, новоизлюпените европейки, е полезно да тренираме въртене на едно място, да не ни се схващат колената и ставите!...
В Испания
Жива и здрава(?) се “метнах“ в ежедневието. Минах да ме видят, че вече плувам в “чужди води“ и да разбера дали не ме чукна ...