3 nov 2011, 20:39

Емпатия 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
663 0 1
Кратка проза
... когато го видя на последния ред. Мургав.
Красив. Внушаваше увереност да постига
обещаното на себе си, с цветно присъствие.
След оня огън не намираше място близко
на душата ù, не съмваше, в крехка и чуплива
светлина се губеха образите, а искаше някъде
да свети нещо тихо и за нея.
Тръгна бавно към него - да излезе на слънцето му,
както на оная малка планета - паля и гася
всяка минута, а нареждането не се променя.
На сърцето ù. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??