Емпатия
Болка, болка, болка.
Наистина не искам да мисля за болката, направо ме отчайва неспособността ми да отвлека вниманието си от нея. Но как да обясня... мислите са нещо, което ние създаваме, а болката е нещо, което ни се случва. Само едното подлежи на контрол. Сега ме е страх да мисля твърде много, тъй като знам, че няма как нещо приятно да мине през главата на умиращ човек.
Днес просто така се случи, да мина през Улицата на художниците – едно от онези емблематични градски гета, с крещящо опасен вид, които по презумция избягваме, но през които винаги минават най-преките и удобни пътища към вкъщи, залъгващи преуморените крака. И така, аз минах оттам, смирена от атмосферата на безизходица; тъкмо преполових Улицата и тогава се появи онзи човек. Веднага разбрах какво ще се случи и примирението избута страха. Ето нещо, което ми беше спестено.
Друго обаче не ме подмина, гадна шега на съдбата. Намушка ме с нож. Нож! Винаги съм мразела ножовете именно по тази причина – неизменно като ми п ...