Станислав (Станислав Пенев)
24 155
8 feb 2008, 9:42

Еретични сънища 

  Prosa » De humor
2027 0 24
4 мин за четене
Забранени за деца до 18 годишна възраст. Забранени за родители от 18 до 50 годишна възраст. Забранени за баби, дядовци, чичовци, лели, стринки, лелинчовци, тъщи, тъстове, сваки и свекърви от 50 до 100 годишна възраст. Те са толкова забранени, че човек се чуди как може изобщо да се появят на бял свят. Забранени са да се мислят, забранени са да се споменават. Забраните, свързани с тях и предхождащи ги са по-обемни от самите еретични сънища. Ако някой, било то администратор или редактор, откаже да ги публикува заради съдържанието им, значи той ги е чел и не се е съобразил със забраните. Или просто е или извънземен, или е мумията на Тутанкамон.

Сега, след като вече ви е пределно ясно, че не можете да продължите по-нататък, аз спокойно ще изложа своите еретични сънища.
Сънувам как се създава Асоциация за закрила на родителя от детски тормоз. Съкратено АЗРДТ. Впрочем, защо съкратено, не ни ли съкращават достатъчно живота, че и ние сами да бързаме да подминем хубавите неща в него. Асоциация за закрила на родителя от детски тормоз. Толкова е приятно на изговаряне. Придава неповторим вкус на небцето, докато го произнасяш. Въртиш го бавно с устни и го преглъщаш на щастливи хапки. Деликатес!
Основни цели на асоциацията – защита на родителя от детски посегателства.

Сън първи:
Взимам малкия от детската, а той доволно цирика около мен. Сценарият е ясен. Минавам през Плод-и-зеленчука. Натоварвам се. После в Хранителните стоки. Малчуганът иска бонбонки. Аз съм съгласен. Казвам му – „по-тихо”! Той не е съгласен. Гащите му падат. С една ръка ги оправям. Връзките на обувката му се развързват. Подпирам торбите и се опитвам да ги вържа. Той се съпротивлява. Мъжки. Събаря няколко пластмасови бутилки бира. Аз ги вдигам. Увисва се на торбата с картофите. Дръжките се късат. Събирам картофите между краката на опашката. Няколко снакса падат на земята. Кой ли им е помогнал. Един от тях не пада, той е разфасован и готов за употреба. Едвам се сдържам да не крещя и да не раздавам шамари. Правя само авторитетни забележки, които заглъхват нечути в ехото на схрускани снаксчета.
Първи сън ли казах! Ха! Дотук – чиста реалност. Но какво следва (баби, мами, татковци и лели – вън!):
Оставям торбите, взимам мобилния и набирам кратък номер. Приятен женски глас се отзовава на мига.
- Асоциация за закрила на родителя от детски тормоз, кажете?
- Спешна помощ! Иван Асен, на ъгъла с Мизия, магазина за хранителни стоки. По делата ще го познаете.
Опашката и продавачките ме гледат учудено (за по-голям ефект в съня ми). Точно след десет секунди вратата на магазина изхвърча от пантите с трясък. Вътре нахлуват десетима здрави мъжаги с маски и бронежилетки. Извеждат клиентите и персонала. Отцепват района. Хващат малкото зверче и го хвърлят в огромна тапицирана каросерия на ТИР, пълна с гумени и плюшени играчки и немуподобни малтретаторчета. Звукоизолирани! Сигурна защита!
В магазина веднага се пренася удобен фотьойл, махагонова масичка и цветен плазмен 53 инчов телевизор. Малко канапе пред фотьойла, разбира се, за краката. Две полуоблечени девойки от кориците на януарския плейбой ме хващат под ръце, полагат ме на фотьойла, сипват ми чаша гроздова и ми подават дистанционното. Чувствам се окрилен и закрилен. Превключвам на снукъра по Евроспорт и вече знам, че има рай.

Втори сън:
Отново познат сценарий. Взимам малкия от детската, напазарували сме. Отиваме да се люлеем.
- Искам на кон! – негова реплика.
- Уморен съм – аз.
- Искам на кон! – по-настойчиво.
- Не мога!
- Искааам на кооон! – Райна Кабаиванска.
- Кръстът ме боли. Не мога!
- Уаааа, уааааа – сцена от Война и мир, графиня Ростова аристократично припада на земята и се гърчи.
- Добре, добре – със сетни усилия, надежда всяка оставил, го вдигам на безсилно рамо.
- Искам картофки! – реплика от сериала „Престъпни намерения”.
- Ако слезеш долу.
- Уаааа, уаааа – самба, румба и фокстрот на кон. - Искам картофки, не искам долу!
Вече се досетихте, нали? Нищо съновно до този миг. Но изведнъж, мобилният е в ръката ми. Кратък номер! Приятен женски глас:
- Асоциация за закрила на родителя от детски тормоз, кажете?
- Помощ! Градинката на Иван Асен, срещу Райфайзенбанк – казвам.
- Секунда.
Всъщност им трябват точно десет. Вой на сирени. Нинджи, барети, клакьорки, фотомоделки. Каросерията на тира се обогатява с още едно диване, а корицата на януарския плейбой обеднява с още две красавици.
Разпъват ми шатра, естествено. В градинката. Фотьойл, телевизор, дистанционно. Какво му трябва на човек!
- Секс?
- Не, благодаря! Както казах вече, кръстът ме боли.
Красавицата ми се усмихва свойски.
- Ах, палавник такъв!
Не я чувам, защото вече съм в Лондон, на Мастърса по снукър.

Как ви се харесва, а? Асоциация за закрила на родителя от детски тормоз!

Бам! Козирката на сградата ме халосва по главата и ме вади от унеса. Задрямал съм пред компютъра. Не! Кметът е невинен. Козирката е от Легото на моя син. А подемната сила не са дъждът, вятърът и корозията, а преизпълнената му със сила ръка.
- Тати, хайде да се борим!
Преизподнята ме зове. Ако не мога да отговоря на коментарите ви, знаете защо. Родителите знаят защо!
Сбогом на илюзиите!

© Станислав Пенев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Скъсах се от смях, обаче пак не разбрах. Кажи краткия номер, стига съм се мъчила вече
  • Да май ми трябват очила, защото грешно съм прочела. Благодаря.

    Поздрав и от мен.
  • Благодаря петинка (романтична душа), за изключително реалистичния коментар. Онова, дето спомена, за коня и кобилата... Разбирам те напълно, случила се е дъга, минала си отдолу и готово...

    Уважаема белодрешка, заглавието напълно отговаря на текста. Еретична е мисъл, която е против каноните, която е против общоприетото мислене. Именно поради това и сънят е еретичен, защото вместо да обявява закрила на децата, както е нормално, той прокламира защита на родителя от децата. Сигурно в бързината на четене си смесила Еретично с Еротично, което вече е съвсем друга тема.

    Поздрав
  • Ей, добре, че са коментарите, че да не те пропусна!
    Ама беше хилеж - не ти е работа!
    Помня, помня, защото и при мен сценария беше подобен, с тая разлика, че ролята се изпълняваше не от кон, а от кобила/ представяш ли си?/
    Поздравления за разказа!
  • хмм...погледнах се от друга страна...Толкова ли сме зли?? Ха поздравления..смях се до превиване. Аз ще питам нашите такава ли съм била като по-малка...пък мога да го навия и наш вариант да пусне :D Да ти кажа, на нас ни се струва съвсем нормално... Така трябва, така реда на нещата върви плавно, по наш план, особено ако бащата е някакъв такъв-усложлив и да угажда на капризите. Като каже Искам на кон-значи на кон :Д оле, оле, много ми хареса, а си позволих да го чета, защото, знаех че няма да е нещо отговарящо на заглавието. Но пък за добрите страни съм съгласна, ние децата сме същински ангелчета
  • Абе, сорбус, чак дотам не съм стигнал, да му изправям макароните, но за сметка на това нямам нужда от фризьор, защото той най-редовно ми изправя косите. Има си и положителни страни, да ти кажа.
  • Честит и от мен, макар на патерици! Абе ти на твоя обесник наистина ли му изправяш макароните?
  • Незабравима и изречена, благодаря ви. Макар че това произведение няма нищо общо с рождения ми ден.
  • Честит рожден ден! Празнувай... Много усмивки!
  • а за женските... да питам... какво се полага, м? Плейгърл? или Крейзи хорсис?
    ха ЧРД и да те видим на корицата
  • Абе, Сорбусе, нали това е целта, да ги видя аз тез благинки най-сетне. А не да гледам само как ври юфката и да изправям макароните, за да ги гълточква малчуганът.
  • Свате, ако та набара твойта, ша видиш ти и мацки и снукър и "Плейбой". Чи пък и защита от децата... Айди де! Тя кат си има тебе, що й е защита от деца? Тъй амчи!
  • Веселяк, не знам колко ще Ви пратят, това е фирмена тайна на агенцията. Ако видят, че две няма да Ви стигнат, сигурно следващия път ще пратят микробусче с гърли. Ако и те не ви стигнат, може да Ви доставят спешен екип - анестезиолог, хирург и застрахователен агент. Просто по-евтино ще им излезе да Ви сменят пола, вместо да Ви подсигуряват толкова скъпи подръчни материали за успокоение.

    Поздрав
  • Е, то какво забавление е за майката, ако отвличат вниманието на детето?! Няма екшън. Групата може например да дегустира яденето, да подскачат, да пеят, да ръкопляскат...Ето такива неща, за да стимулират по някакъв начин жената. Щото тя е свикнала да я псуват, да я хокат, малко разнообразие да внесат в сивото й ежедневие, пак е нещо. Хубавото е, че се мисли по въпроса, браво!!!
  • Хайде де, "...готвене, чистене, гладене" - твърдо НЬЕ!
    Мобилната група да разпъва палатката и вътре масажче, шампанско и хубава музика И поне един хубавец, да оплакнем окото
  • Светланал, сега и на теб трябва да обяснявам. Ако звънне майка, самоцитирам се: "Вариантът за майки си е... Ами, да речем, че се разработва. Има варианти да се отвлича вниманието на детето, за да може майката на спокойствие и свобода да се забавлява с готвене, чистене и гладене."
  • Исках малко да се поглезя, ама айде, каквото дадеш. Министерски съвет, добре, няма лошо. Пак мерси де! А на краткия номер, ако звънне майка, там как стоят нещата?! Пак мацки и футбол ли? Ако е така да звънна и аз, само прати номера.
  • Светланал, мога да ти дам Министерския съвет, ако желаеш. Съвета по сигурност не си го давам.
  • Знаех си!!! Станиславе и аз написах продължение на онова за балкона и то е еротично. Но...след този шедьовър просто се чудя какво да правя, дай съвет!
  • Светланал, ама аз какво съм написал. Леле, пуснал съм не което трябва. Ама ти точно си си помислила, де. Еротични сънища, дето на тебе съм го посветил. Писах го на онзи балкон, дето ме прати да те чакам, после го дописвах в болницата, дето ме пратиха да се възстановявам.
  • Ох, ох, олеле!!! И мен това ме чака.
    Е, сега искрено се посмях на твой гръб , но след годинка - две ще сънувам и аз еретични сънища (нищо, че съм попаднала в графата на "забранените" читатели)
    Поздрав
  • Леле, как се обърках!!! Аз нали не кьорим и съм прочела "Еротични сънища". Време ми е за очила. И понеже съм родена 58-ма година, но не хиляда осемстотин, а 58-ма преди Христа, си позволих, така да се каже...Станиславе, дай краткия номер, моля те!!! Ревала съм със бисерни сълзи, защото съм много нежна поради крехката ми възраст. Това твойто не е живот бе братчетчето ми. Колко мъка има по магазините, Боже!!! И по детските площадки също. Извинявай, но от какво те боли кръста?! Да не си предозирал? Да не си нещо в рекламния бизнес, а?!
  • Пустинноцвете, мен ме забравете. Не оцелях.
  • Хехе какви мечти ,какви илюзии имали хората
    Дано си оцелял за коментар ако не ,бих казала беше добър човек
    Аз го прочетох защото обичам да нарушавам забрани интересно с какво ли ще ме накажат за това!
Propuestas
: ??:??