„Никога не съм вярвала в съдбата. Винаги ми се е струвало, че тя е измислена просто от мързеливите, които по този начин оправдават безхаберието си. Но напоследък започнах все по-често да се оглеждам през рамо, струва ми се, че ме е взела за боксова круша, заплашвайки, че ако не си науча урока няма да спре. Сякаш съм на изпит и ми се е паднала точно тази тема, която съм пропуснала. Не зная от къде идва това чувство, но става все по натрапчиво. Сутрин се поглеждам в огледалото и не откривам нищо по-различно отпреди. Нормално изглеждаща жена, която днес трябваше да прекрати двугодишната си връзка с приятеля си Кристофър, колкото и да се опитвах, не намирах причина да го задържа, но неговите неизбежни "Защо..." винаги предизвикват киселини в стомаха. Както си вървях без да гледам така змийски си усуках глезена и си счупих тока на единствените ми обувки, че просто акробатите могат само да ми завидят. Докато стоях на мръсният асфалт, разглеждайки с удивление крака си, една кола профуча покра ...