Тъмнозелено, прошарено с останалите му нюанси. На места прогоряло, на други бяло или пък кафяво, застлано от шарените есенни листа. Нашарено с изпопадали от дърветата плодове и изсъхнали вече цветя, но най – вече прошарено, като косата на остарял мъж от безбройните глухарчета из него. Пъстроцветието му придава аромат, напомнящ вкиснат плод, заобиколен от мушици, готов да „ферментира” във вино. Ала белотата надделява, „остарелите” глухарчета много повече на брой са. Вярно нямат осезаем аромат, но въпреки това, поставени във „бъчвата” на някое дърво, намиращо се в многоцветието ѝ, от тях би излязло най – сияйното, изпълнено с лъчи и топлота, вино, носещо аромата на преплетеното лято в есента.