Докато малкото животинче ближе ръката ми, си мисля за есенния листопад на надеждите. Докато нашите клони остават самотни и голи, листата се сипят по мокрия от сълзи асфалт.И вятърът гаси така трудно запалените огньове и оставя опустошени жарави. Скоро ще дойде зимата и ще посипе с чист сняг мъртвото на душите ни. В огледалния образ на леда ще видим колко сме посивели и опразнени. Докато на пролет отново не започнем да възкръсваме. Листата - надежди отново порастват и се пълнят с любов и щастие. Разцъфват усмивки. По хлапашки. И се раждат пеперуди. Тогава идва лятото. В началото попиваме светлина от мечтите - слънце, но после се пренасищаме. И отново идва есента.
Кученцето ми заспа... паля цигара...