В съседния кабинет се чуваше говор. Изглежда лекарят даваше инструкции на някого. Старият часовник на стената тихо цъкаше, отмервайки секундите на чакане. Младата жена, която лежеше на медицинската маса, се надигна внимателно на лакти и погледна през вратата на балкона. Животът навън си течеше в нормалния ритъм, сякаш нищо не се бе променило. Тя измъкна пакетче с влажни кърпички от джоба на сакото си и се зае да избърше размазалия се от сълзите грим.
В този момент влезе мъж с бяла престилка. Беше на около трийсет години, слаб, с интелигентна физиономия. Козята му брадичка бе прошарена.
– Здравейте! – каза той и стрелна с поглед оголения ляв крак на жената, който бе посинял и отекъл под коляното – преди няколко часа крачолът на черния чорапогащник бе отрязан сръчно при бедрото и изхлузен.
– Здравейте, докторе! – отвърна жената, която вече имаше представа какво ще последва.
– А, аз не съм доктор, само медицински техник. Съжалявам, че сте пострадали. Не ви боли, нали?
– Боли, но се трае. ...