ЕСТЕТИКА НА КОЛЕЛА
Иван скочи от кабината на камиона и запъшка по стълбите към къщата. В оставения на портата вестник намери писмо. Беше от Павлинка, малката му дъщеря - ученичката, След кратко въведение, тя съобщаваше: "Татко, аз се омъжих..." По-нататък шофьорът не можа да продължи. Ръцете му затрепераха, буквите заскачаха пред очите.
"Омъжила се? Как така изведнъж? Та тя е още малка, има да учи" - шепнеше той. Остави листа и излезе в двора да се успокои. „Не може да бъде!” - не му се вярваше и тръгна да се увери дали не е прочел грешно. Напразно търсеше грешка - беше написано ясно и разбрано с едър, четлив почерк: "Татко, аз се омъжих. Чакайте ни в събота вечерта!" Захвърли писмото и прокара ръка по оросеното си чело. – „Да прави каквото ще. Тя ще си блъска главата, няма да се ядосвам заради нея!”
Пусна телевизора, за да прогони мислите от главата си. Предаваха за естетическото възпитание. Иван не разбра това, което говореха и още повече се ядоса. "То пък една програма! Вместо да да ...