Obra no adecuada para menores de 18 años
Двайсетината мъже се движеха едва-едва под палещите лъчи на слънцето. Дори сламените им шапки не можеха да ги спасят от горещината. Всичките бяха облечени в мръсни дрехи, отдавна изгубили белия си цвят. Четиримата надзиратели яздеха около тях и от време на време им подвикваха грубо. До плантацията не оставаше много път и те искаха да ги доставят колкото се може по-бързо.
.....
В беседката седяха четири жени. Смееха се и шумно разговаряха.
- Представяте ли си!? Тези роби го правят също като нас. Онази вечер излизам със съпруга си на разходка и минаваме покрай навеса, където прибират инструментите. Чухме шум и мъжът ми извади пистолета си. "Кой е? - извика - Излизай или ще стрелям!" И излизат от там двама негри. Джошуа, конярят и Тариша, готвачката. И двамата голи. Веднага се сетихме какво са правили. Загледах се в тях. Тариша не беше нищо особено, но Джошуа... Дами, да видите онази му работа... Пред неговия, този на съпруга ми е като малкия пръст на ръката му.
- О, Бети! Как можеш да говориш така? Та ние сме възпитани дами - отвърна И друга от жените.
- Дами... тук сме сами. И сме жени все пак. Ооо, нови попълнения... Може би и тук ще си харесаме нещо, а дами?!
.....
Дайная спа доста неспокойно тази нощ. Тя беше най-младата от четирите приятелки. Но се чувстваше и най-самотната. Нейният съпруг беше офицер и доста често се задържаше в компанията на други офицери. След разговорите и закачките в беседката, в ума И беше единствено Джошуа и неговият член. Дали и измежду техните роби имаше такъв? Любопитството я гризеше. След закуска поръча да приготвят каретата. Реши да се поразходи и разсее. Качи се и потегли. Кочияшът беше млад роб със слабо, но стегнато тяло. Черната му кожа блестеше на слънцето.
- Ей, ти как се казваш? Нов ли си?
- Джеремая, мадам. От половин година съм тук. Господин Джоунс ме спечели на карти.
„Джеремая или Джошуа, може и този да е като другия."
- Карай към езерото! Искам да се изкъпя.
- Да, мадам! - отвърна Джеремая и подкара по един страничен път.
Езерото беше заобиколено от гъста гора. Беше в собствеността на семейство Джоунс, така че случайни хора не можеха да я видят. Дайная слезе от каретата и се разходи по малката полянка.
- Джеремая, ела тук! Помогни ми да се съблека!
- Но, мадам...
- Ти какво? Не искаш да изпълняваш заповеди ли?
- Не, мадам. Но вие сте жена и аз не мога да ви гледам.
- Щом ти заповядвам, изпълнявай!
Джеремая се залови с разсъбличането. Ръцете му трепереха от вълнение и страх. Ако госпожата кажеше на съпруга си, не му мърдаше боят с камшик. Ако не и нещо по-сериозно. Но продължаваше с разсъбличането. Най-после Дайная остана чисто гола.
- Хайде сега и ти се събличай! - заповяда тя - Не мога да плувам и искам да ме пазиш да не потъна.
Джеремая въздъхна тежко, но отново се подчини. Не му трябваше много време да остане гол. Дайная впи очи във възбудения член на негъра. Очакванията И се оправдаха. Е, не беше такъв огромен, както казваше Бети за Джошуа, но също си го биваше. Хвана Джеремая за ръка и го поведе към водата. Хвърляше му око и забеляза, че хладната вода не намали възбудата му. Напротив, дори се беше увеличила...
Протегна ръка и го хвана за члена. После и с другата.
„Боже мой, има място за още една ръка."
Джеремая изохка. Изстреля към гърдите на господарката си силна струя сперма. Дайная го погледна недоволно, но видя че възбудата му не е преминала. Прегърна го през шията.
- Джеремая, искам да влезеш в мен! - заповяда му тя.
Той се подчини. Повдигна я и я намести на члена си. После започна да я повдига и спуска.
„Какъв е горещ и твърд! Защо и нашите мъже го нямаха това."
Дайная загуби представа за времето. Дългата липса на интимност и издръжливостта на Джеремая я отнасяха някъде извън реалността. Когато той усети, че наближава кулминацията му, леко я повдигна. Пръски полетяха зад нея и паднаха във водата. Дайная ги изгледа със съжаление. Как би било хубаво да ги усети в себе си. Стъпи на земята, но се държеше за него. Краката И не я слушаха. Джеремая я отведе до каретата. Помогна И да се облече и потеглиха обратно. Дайная седеше отпусната и щастлива. Сега Бети нямаше как да се хвали с нейния роб. Тя беше опитала своя. И една еретична мисъл, че няма да е само този път, се промъкваше в съзнанието И.
.....
Започнаха да излизат с каретата на разходка всеки ден. Дайная беше като полудяла. Нощем сънуваше как Джеремая я люби, а денем бързаше да го приеме в себе си. Мяташе се на каретата и заповядваше:
- Към езерото, Джеремая!
От там почнаха да се шегува с това - „Езерото на Джеремая". Щом стигнеха там, хвърляха дрехите и се почваше лудо любене. Сякаш го правеха за последно. То си беше и така. И двамата знаеха, че ако ги хванеха, Джеремая ще го обесят, а нея...
Но нямаха сили да спрат, особено Дайная.
.....
Бети Карсън отиваше да навести приятелката си Дайная Джоунс. В последно време не се събираше с останалите приятелки, като извиненията бяха все едни съмнителни. Реши да я посети и разбере причината за тях. Видя каретата с Дайная да се отдалечава от къщата. Заповяда на кочияша да кара след тях, но така че да не ги видят. Забеляза оставената карета. Спряха. Бети слезе и се приближи, криейки се зад дърветата. Онова, което видя, надмина всичките И представи...
Обърна се и тръгна.
.....
- Повярвай ми, Андрю! Истина е това, което ти казвам. Видях как онзи гаден негър завираше огромния си член в жена ти. И тя изглеждаше много щастлива. Аз съм жена, Андрю, и зная кога една жена е щастлива в тези моменти. Трябва да направиш нещо, иначе ако се разчуе...
Андрю Джоунс сменяше цвета на лицето си няколко пъти, докато изслуша разказа на Бети Карсън. Стана и излезе. Бети чу само отдалечаващия се тропот на коня му.
.....
Дайная стенеше в ръцете на Джеремая. Тялото И се извиваше, краката И ту се изпъваха, ту се преплитаха на кръста му. В слабините И гореше истински пожар, който вече дори надарен мъж като Джеремая трудно гасеше...
Скрит зад едно дърво, Андрю Джоунс наблюдаваше всичко. Бети беше права. Този позор трябваше да спре и единствения начин беше да го изтрие от лицето на земята. Извади револвера си и тръгна към тях...
Джеремая го видя пръв. Дръпна се и излезе от Дайная. Това съвпадна с изпразването му. Андрю побесня още повече и с един изстрел го уби. Дайная започна да пищи. Тялото И беше опръскано в кръв и сперма. Чу се втори изстрел и тя се отпусна бездиханна.
„Готови са... грехът е унищожен."
Андрю Джоунс седна до още топлите тела на жена си и негъра. Погледна ги няколко пъти и налапа дулото на револвера си...
© Христо Костов Todos los derechos reservados