Доктор М реши да отложи намерението си, поради възникването на един съществен проблем, който се състоеше горе долу в следната банална постановка: Какво следва по- нататък? Този въпрос го затрудняваше, защото очевидно не можеше да се твърди със сигурност, че по-нататък няма нищо и всичко свършва в момента на натискането на спусъка, ако и когато то се случи. Това беше най-приемливия вариант, но нямаше как да бъде вероятен, поради множеството присъствия в битието, започващи с хомосапиенс и приключващи с последното едноклетъчно, независимо от обстоятелството дали обектът притежава съзнание или само елементарни възприятия за околната среда, осигуряващи ориентация във временното пребиваване с необходимата сигурност при оцеляването, както и възможност за самовъзпроизводство. Точно тази неяснота относно бъдещите преображения го притесняваше, защото перспективата за едно непълноценно участие се оказа достатъчно дразнеща и много по-неприемлива от едно абсолютно небитие, доколкото е допустим подо ...