Дигна си тя роклята, затича с босите си крака по плажа. Свали роклята си, пъхна се под сянката на дървото, сведе глава, заплака тя, затъжи се за него, толкова близко до него, ала не издържа да гледа как с друга излиза. С нея, по-добрата.
Слънцето се скри, ала тя така и не се появи. Сълзите ù се стекоха, по лицето, тъй нежно и красиво, а тя със сълзи на очи и със смелост се пред тях показа, без да се се страхува. Те двама спогледаха я, тя силно заплака, тръгнаха да я гонят, успяха да я настигнат. Спряха се, виждайки как се държи за мантинелата, опитваха се да да я вразумят, но тя не ги и слушаше, даде напред левия си крак, едната ръка, после и другия, изсухли, държеше за мантинелата, а ръцете ù, . . . целите ù бяха окървавени.
Не знаеха какво да правят, опит за покушение над тях за малко да ги убие.
Появи се тя в черна перелина, идвайки от въздуха, свали качулката си и изрече
- не бойте се, аз съм тук да ви спася.
Доста трудно ù повярваха, но нямаше друга начин, беше нужно, за да ù повя ...