Когато се замислим за истинските неща в живота, за миговете, които са ни сполетяли неочаквано и които ще помним, с едно скрито чувство на мистериозно удоволствие у себе си, за цял живот.

Когато искаме с две думи да изразим какво изпитваме и как се чувстваме, но не схващаме идеята, как всички тези чувства могат да се съберат само в едно „обичам те!”.

Когато се дерзаем за неща, които сме пропуснали да кажем или не сме казали, просто защото знаем кога да замълчим.

Когато има моменти, в които умираме да върнем времето назад и да променим миналото, защото сме решили, че така не е правилно.

Когато сме сами и искаме утеха от някой, който да ни отдаде малко загриженост, а не просто да ни покаже поредния сценичен номер за повдигане на настроението.

... ТОГАВА разбираме колко глупаво е да бягаме от истината и да се крием... Разбираме колко трудно е да си сам... И колко типично е да живеем с мислълта, че ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД!