Мосю Факт и Мадмоазел Интуиция решили да минат една почти февруарска сутрин през кварталната пекарна. Пекарна славеща се с изключителните си творения, приготвени с пресни-пресни продукти. Хлебчета, рогчета, кифлички, питчици с маслини и някакви странни завъртулки от тесто с кедрови ядки посипани отгоре, бяха само част от топлия и изкушаващ асортимент на "Сериозното хлебче" . Асортимент погъделичкал обонянието на двамата, накарал ги да напуснат топлината на комфортните легла и да се срещнат на стълбищната клетка, за да излязат на лов за закуска. Спрели се пред изрядно чистите стъкла на пекарната, отраженията им сякаш също се облизаха вътрешно - предусещайки вкусно начало на деня. Едното подсказваше за суховат и висок господин с елегантно бастунче, другото контрастираше с пълничка дама в приятен розов наряд. Господин и дама. Игла и бонбонче.

- "Г-це Интуиция, ако позволите да обърна вниманието Ви върху тези чудесно изглеждащи щруделчета с тиква. Вижте какъв приятен загар - не твърде кафяв, но приятно заруменил страните на тези така познати вкуснотии от детството ни. Мисля да си вземем по две, какво ще кажете? Останали са тъкмо четири."

- "Уважаеми, имате право. Имате право." - изчурулика в отговор пищната дама и от вълнение за малко да изпусне чантичката си на паважа. Навреме хванатата дръжка се подчини на захвата, на обсипаните с бижута пухкави пръсти. - "Ммм, оттук се усеща ароматът на сочния пълнеж. Да, да! Нека бъдат две! Да си вземем по две вкусотийки! Преди друг да ни изпревари!"

- "Момент, извинете ме. На втори прочит.. ако си спомням правилно, реколтите тиква се прибират в края на Септември? Сега сме краят на Януари. Нима няколко месеца са могли да ги запазят достатъчно свежи и да ги използват в пекарната? Не, едва ли са толкова пресни.."

- "О, драги г-н Факт! Изхвърлете тези мисли. Септември, Януари. Знаете, има толкова начини да се запази един хубав продукт за по-дълго време. А и какво значение има това? Доверете ми се - щруделчетата са божествени, ще си оближете пръстите! Да си поръчаме, да си поръчаме!" - краката на дамата затанцуваха от нетърпение, сякаш и те непременно искаха да разгледат витрината и да си поръчат нещо топличко за закуска.

- "Простете ми. Мисля, че ще пропусна този път и ще се насоча по-скоро към франзелата." - суховатият господин се наведе и се взря във въпросните франзели със съсредоточеността, която проявява часовникар при сглобка на сложен механизъм. Ако милите хлебчета бяха извършили някое престъпление по-рано сутринта, щяха да си признаят веднага под настойчивостта на зоркия му поглед. За щастие, не познаваха нищо повече от горещата утроба на печката, която съвсем скоро ги беше извела на бял свят и строени като високи тестени войничета очакваха да бъдат взети.

- "Оо, франзела? Не, не.. нищо не казвам. Вкусна е, вкусна. Но само хляб?" - устните на Мадмоазел Интуиция се свиха разочаровано и съчувствено в тръбичка, издавайки нещо като въздишка на уморен от живота и неизвестността на сините висини балон.

- "Не се безпокойте, мила. Вкъщи ме очакват най-сочните маслини от остров Лемнос, най-едрият и приятно лютив чесън от Пловдивски край и най-хубавото ръчно приготвено тофу, което Циндао може да предложи. В съчетание с една от тези красавици ще се получи едно семпло, но хубаво неделно ядене." - кимна към франзелите и вадейки сгъната на две банкнота от вътрешността на сакото си, плати на зачервения приветлив пекар. Човек би си помислил, че този господин е свикнал да получава най-хубавото от живота, дори да е най-простичкото нещо. Може и да беше състоятелен, за да си позволява подобен разкош. Може..

- "Вие си знаете, любезни. Вие си знаете. Но аз хляб, маслини, чесън и ферментирала соя не бих яла още сутринта. Може би с един портвайн вечер за компания, по-удачно звучи. Мхм, дайте ги насам." - дамата посрещна с почти майчинска нежност четирите щрудела, които получи срещу няколко лъскави монети, напуснали без ропот вътрешността на чантичката й. - "Я да видим! Уверена съм, че са вкусни и пълнежът им е пресен. Почти никога не греша!" - Глухо хрупкане и шумолене на хартия оповести края на думите й с приятния звук на ровещо под шумата за жълъди прасенце.

Докато спътникът й търпеливо беше хванал книжния пакет с намерението да го уважи у дома, тя веднага се посвети на плодовите банички с ентусиазма на дете, пъхнало главата си в делва с боров мед. Вярно, нейната не можеше да се побере в хартиената торбичка, но това не пречеше да се виждат само леко килнатата й шапчица, приятно розовите уши със сребърни висулки и част от челото. След малко картинката се допълни и от доволния й нос, оцапан с пудра захар и чифт засмени устни, които подсказваха, че мисия-закуска е минала успешно.

- "Ако знаете от каква наслада се лишихте! Вкусотия! И бях права! Топли, хрупкави, пресни! А Вие казвате - Септември месец, Януари месец. Не, не, драги."

Високата фигура на спътника й сякаш спонтанно изгуби няколко милиметра, в съпричастност на покрусата на собственика си. Франзелата си беше прилично завоевание, но сладките банички вероятно щяха да поосвежат сутринта и да добавят няколко по-светли тона. Г-н Факт въздъхна и кимна:

- "Видимо бяхте права, г-це Интуиция. Добре, че не сключихме облог с Вас. Щях да ви дължа няколко франка или поне чаша ароматно бразилско кафе."

- "Не се разочаровайте! Нима помислихте, че ще ви оставя така? Запазих Ви едно от щруделчетата!" - видимо празният пакет смени ръце и се озова в тънките пръсти на господина, който почти с недоверие се взря в него. Като ученик, който беше получил само предупреждение вместо двойка. И вярно - на дъното се покоеше една от тиквените банички, от които така лесно се беше отказал. Усмихна се.

- "А знаете ли, г-це Интуиция? Да Ви почерпя все пак с едно кафе от моето! Ще да е добър завършек на утрото и чудесно продължение на деня, не мислите ли?"

- "Оо, чудесно, чудесно! С радост ще опитам! Да вървим!"

- "Да вървим!"

Двамата поеха обратно по пътя, по който бяха дошли на идване. Със същия познат и свойствен за тях ритъм - той леко куцукайки с бастунчето, наблягайки повече на десния си крак, тя поклащайки се от страна на страна, почти пританцувайки. Но сега на връщане сякаш бяха видимо по-бодри и доволни.

Пекарната останала зад тях, проблясна приветливо с почти елмазните си стъкла, в отговор на слънчевите лъчи. Клоните на дърветата наоколо шумяха заигравани от лекия ветрец, небето беше чисто - облаците бяха забравили днес да излязат на разходка. Наоколо сновяха няколко гълъбчета търсещи трохи, намиращи тук-там някоя семка за разнообразие. И врабчета.

Едно от тях се отдели от групичката и се насочи с подскоци към задната страна на пекарната. Обичайна гледка на доволно изтегналия се на слънце котарак, няколко кашона и две кофи за боклук. Едната от които упорито стои килната вече трети месец и никой не си прави труда я оправи или смени с нова. Капакът й липсваше, половината от съдържанието й почти винаги беше навън, не без съдействието на гларусите. Пакети от брашно, обелки от ябълки и банани, опаковки от черен шоколад и стъклени бурканчета. Врабчето се приближи до едно от тях и навело главица с любопитство загледа изображението на румена девойка в забрадка, хванала две тикви под мишница. Ако беше образовано, щеше да прочете "Сладко от тиква" . А ако беше и внимавало в час по Математика, щеше да му направи впечатление и срокът на годност: 22.12.2024 г. Но за щастие ученето не беше силната му страна и то безгрижно на подскоци се насочи обратно към ятото доволно пърхащи и къпещи се в прахта събратя. Беше чудесен ден!