Професор доктор кандидат и. т.н. Кольо Маминколев замислено гледаше през празния бял лист. Каква ти наука, братче, когато коремът свиреше боен марш, а до заплатата оставаха три дни. И то каква заплата… Професор Кольо се замисли. Как ще живее, как ще изхранва жена, дъщеря, че и зет безработен? Доскоро разчиташе на ,,резерва „ - няколко хиляди лева, държани за зор-заман в банката, но сега…В тая криза… За кое по-напред? Ех, ако тия пари бяха милиони… Милиони? При тази лихва… Да, да има шанс!

И професор Кольо започна яростно да пише, чертае криви, прави, графики, таблици. После се разтича, убеди шефовете, че приготвя стратегическа стока за новата  българска индустрия – банкнотоброячна машина, много полезна за бясната инфлация. След няколкодневен труд машината бе готова. Професор Кольо погледна за последен път съвременния свят, после влезе в камерата, натисна бутоните и се… замрази. За срок от 20 години. Да изкара  на топло кризата, да се събуди милионер с лихвите от онези левчета, дето вложи в банката.

Така и стана. Събуди се, погледна електронния календар, показващ годините, излезе от машината и, преди даже да се протегне след дългия сън, помоли телефонистката да го свърже с банката. А оттам банкерът Пешко с поостарял, но все още бодър глас, му съобщи, че е собственик на цели пет милиона лева. Подскочи от радост професор Кольо, но в средата на скока бе прекъснат от телефонен звън. Вдигна слушателката и скучния глас на телефонистката го информира:

- За проведения разговор по цени от днес дължите десет милиона лева…