Разказ от Генка Богданова

– По дяволите! Сънувам ли, или изживявам този кошмар наяве?

Нищо не разбирам, но това, което ми се случва никак, ама никак не ми харесва! Изведнъж се почувствах лек като перце и се озовах във въздуха между земята и небето. Поглеждам надолу и изтръпвам от ужас. Уж съм горе, а виждам, че всъщност лежа на тротоара пред съседния жилищен блок, огрян от ярката светлина на близката улична лампа. Разпльокан съм като презрялата диня, която вчера съседът от петия етаж хвърли през терасата върху побеснялата си от гняв жена, събрала с писъците си пред блока кварталните клюкарки след поредния му пиянски домашен екшън.

            Чувам воя на сирените на "Бърза помощ". Край мене се суетят непознати хора. Няколко поли-

цайчета очертават тялото ми с тебешир и опъват жълти ленти, за да държат любопитните граждани по-далеч от "мястото на престъплението". Кървавата струя изпод главата ми става все по-голяма и се превръща в лепкава, тъмно-червена локва, а крайниците ми лежат безжизнени и неестествено пречупени под различни ъгли…

            Колата на "Бърза помощ" набива спирачки току до тълпата зяпачи. Досадната сирена престава да вие като обезумяла, вратите на линейката се отварят и от нея бавно слиза отегчен и явно уморен млад доктор в бяла престилка. Отдалеч му личи, че никак не бърза да поеме поредния за тази нощ "спешен случай". Следват го двама санитари с носилка. Тълпата се отдръпва, за да ги пропусне до пациента, за когото са ги повикали, преди да успеят да си поемат дъх след неравната "борба" с друг пощурял, надрусан до козирката пациент.

            Хората възбудено коментират "събитието". Сред тях има случайни минувачи. Виждам няколко човека с познати физиономии от долните етажи, измъкнали се по пижами и домашни халати. Но има и други – мои близки съседи, които се чудят и шепнешком се питат един – друг що ща, гол-голеничък, прострян като мокър парцал, посред нощ на тротоара пред отсрещния жилищен блок.

 – Чудя се, жени, щом като е решил да се самоубива, защо не е скочил от собствената си тераса пред нашия блок? И защо е "дибидюс" гол? Един парцал няма увит поне над срамотиите му! – фъфли разпалено баба Мария от първия етаж на нашия блок.

    Не се учудвам, че е тук. Това бабище е като караконджол. Явно и сънят бяга от гуреливите й, любо-

питни очи, затова е винаги на "поста си", когато нещо чрезвичайно се случи наоколо. Дежурен свидетел и коментатор на кварталните събития е.

 – Хм, това повече ми прилича на убийство, отколкото на самоубийство. – бърза да изкаже "компетентно" мнение друг мой съсед. – Този човек винаги ми е изглеждал съмнителен, нищо, че е адвокат и общински съветник! Сигурно се е забъркал в някоя корупционна сделка? Може пък да е настъпил по опашката я ня-

кой мафиот, я дилър на наркотици? Чух, че защитава в съда срещу огромни суми подобни престъпници. Но този път май самият той е загазил? Няма да се учудя, ако ухото, носа, или нещо друго по-надолу са му отрязали за назидание, преди да го хвърлят на тротоара.

 – Горката му жена! Как ще го понесе, милата, като ѝ съобщят от полицията? Тя днес пак замина при болните си родители на село. – включва се отново в разговора всезнаещата баба Мария.

            Нямам време да се възмутя от хулите, които сипят по мой адрес, защото в това време безжизненото ми тяло изведнъж потръпна, изхърка глухо и притихна. Докторът притисна с пръсти сънната ми артерия, погледна часовника си и обяви, най-вече за полицаите, своето заключение:

        –  Мъртъв е! Час на установената смърт 24.35 часа на 17 юни 2015 г.

В същия този миг, усетих, че някаква неземна сила ме засмука и повлече като откъснато от дървото сухо листо през тъмен тунел с такава скорост, че ми се зави свят. Някъде далече, далече в непрогледния мрак на тунела просветва точица ярка светлина, която става все по-голяма и все по-ярка, докато летя напред като изстрелян куршум. Явно не съм сам, защото различавам пред мен някакъв силует, който също се е устремил към светлината, която изведнъж го "погълна" пред очите ми.

            Впрочем нямах нито време, нито настроение, за да размишлявам кой ли е и къде отива, защото изведнъж мрака се разсея и пред очите ми се разкри невероятно красива гледка. Стоях пред облян в ярка светлина огромен златен портал, над който се извиваше като арка великолепна дъга сред пухкави, снежно бели облаци. Неземно сладка мелодия погали сетивата ми, обгърна ме вълшебен аромат на рози и тамян и аз нетърпеливо пристъпих към открехнатата врата и предпазливо погледнах. Далеч пред мен зърнах бял ангел да води по широката алея сред прекрасни цветя и величествени дървета онзи неясен силует, който видях в тунела.

     Тъкмо се канех да пристъпя прага на това райско кътче когато пред мен се изправи достолепен бело-

брад старец в дълга бяла роба и нещо като венец от светлина над побелелите му коси и ми препречи пътя. Носеше под мишница огромен подвързан и прошнурован тефтер.

           – За къде сте се разбързал, драги? – строго ме попита старецът.

           – Ами аз…такова…искам да вляза в тази прекрасна градина.

           – Хм, искал да влезе! – намръщи се старецът. – Това не става по твое желание, драги. Тук си има ред. Аз съм този, който следи този ред да се спазва, а в този тефтер пише дали си за тук или ще бъдеш отпратен там, за където си заслужил.

            Изведнъж ми просветна.: "О, това сигурно е рая, а старецът е Св.Петър?! А щом стоя пред него, значи съм умрял! Господи, какво ли ме очаква сега? – помислих с тревога и трескаво започнах да си припомням земните си грехове и добри постъпки. – Кои ли ще натежат на везните?...

       – Не си мъчи ума, грешна човешка душо! Искаш, не искаш, тук е записан целия ти живот и от на-

писаното личи, че кракът ти няма да стъпи в райската градина. Нарушил си четири от десетте Божи заповеди: Не кради!,Не пожелавай жената на ближния си!, Не прелюбодействай!, Не убивай! .

            Изтръпнах от ужас и захленчих като страхливо хлапе. Ударих го на молба:

       – Прощавай, Св.Петре, но явно данните в този тефтер не се отнасят до мен! Аз съм уважаван човек, адвокат, общински съветник с пет мандата зад гърба си.

      – Жалки човече, ти с мене ли ще спориш? – ядоса се Св. Петър. – Тук твоите адвокатски номера не минават. Май ще трябва да ти припомня греховете ти според десетте божи заповеди? Не рече ли Бог в осмата си заповед: "Не кради!"?

       А ти, драги, с честен труд ли спечели десетте милиона, дето скри в швейцарската банка миналата година? Като общински съветник не се ли възползва от европейските програми, докато уж партията ти защитаваше правата на ромите и "работеше" по проекти за тяхното "приобщаване"? Ами да, "усвоихте" и "приобщихте" с онази лъжлива и крадлива банда от общински чиновници, но не ромите, а голяма част от парите по проекта в собствените си джобове. Не отмъкна ли и половината пари по другия проект "Програма за развитие на селския туризъм", за да преустроиш своя наследствен имот със старата кирпичена къщурка на прадядо ти в огромно имение с "помпозна къща за гости" с басейн, тенис корт и други екстри – уж "в полза роду". Тъй де, в полза на твоя собствен род, а не на българския народ!

        – Ама, Свети Петре… – зяпнах да се оправдая аз, но той ми хвърли смразяващ поглед и изръмжа сърдито:

        – Млък, грешнико! Това е само началото. По девета точка от Божиите заповеди, "Не лъжесвидетелствай", няма да ти посочвам конкретни примери, защото защитавайки престъпниците постоянно лъжеш без да ти мигне окото пред съда, за да спасиш от затвора мафиоти, крадци, убийци и изнасилвачи,  и да трупаш в сметките си мръсните им пари. Натрупал си толкова много грехове на душата си, че и благата Дева Мария не може да измоли за тебе опрощение.

            Обвиненията се сипеха като дъжд от камъни над главата ми и вече усещах огнения, смрадлив  дъх на ада. А старецът още не беше завършил.

            То и това е достатъчно, за да вриш навеки в огнената геена, но аз изпълнявам съвестно задъл-

женията си и  ще ти припомня къде още си следвал примера на Рогатия, за да стигнеш до тук. Шеста, седма и десета заповеди  гласят: "Не убивай! Не прелюбодействай! Не по-желавай жената на ближния си…"

– Я, кажи, нещастнико, не нарушаваше ли системно и тези Божи заповеди от години? Не лъжеше ли постоянно жена си, че си в камандировки, на работни срещи, на заседания, докато спокойно мърсуваше с жената на колегата си от съседния блок, когато той наистина отсъстваше от дома си по разни дела в про-

винцията? Е, накрая това мърсуване ти изяде главата, пак то те направи освен прелюбодеец и убиец. За -

това и Бог те повика скоропостижно да отговаряш пред неговия честен съд.

            Докато Свети Петър ми "триеше сол на главата" изведнъж ми просветна. Спомних си последните часове преди края на земните ми дни и ужасната бъркотия, която предизвика една моя фатална грешка.

            Младата ми любовница Катрин ми позвъни около обяд и с натежал от едва сдържана страст глас измърка:

       – Мечо, терена е чист. Моят заминава за два дни на дело във Варна. Тръгва тази вечер в 21 часа със самолета. Утре вечер те чакам, любими!

     "Абе кой ще ти чака до утре вечер, щом след 21 часа си сама? Слава Богу и моята я няма вкъщи, ще ти направя страхотна изненада, пиленце! Чакай ме още тази вечер щом изпратиш рогоносеца си!" – зарадван си казах на ум и веднага се запътих към магазина за ягоди, шоколад  и шампанско, като блажено си представях как ще я изненадам топла-топла в леглото след полунощ, а после…

            Изкъпан, избръснат и обилно полят с парфюм изчаках да изгасне и последния прозорец в техния вход, тихичко изкачих стълбището до четвъртия етаж и отключих входната врата с ключа, който Катерина ми беше дала отдавна. Знаех наизуст разположението на апартамента им, затова пуснах в коридора торба-

та с покупките, съблякох се по пътя към спалнята "както ме е майка родила", внимавайки да не разваля момента на изненадата, леко отметнах завивката и се вмъкнах в леглото при любовницата си.

        – Изненада!!! –  пошепнах палаво в ушенцето ѝ и веднага залепих страстна целувка по устните й. В същото време протегнах ръка да я погаля на оново, чувствителното място и тогава… О, Боже! Преди да се усетя, че там напипах нещо, което определено не беше на Кати, изплашен мъжки глас изрева изпод мене. Косата ми се изправи от стреса, който получих. Скочих от леглото объркан и шокиран и се изстрелях като мишок към вратата на спалнята, но за мой ужас в коридора зад нея чух женски гласове. Зад мене се чу бо-

лезнено стон,  грозно изхъркване и нещо тежко се строполи на пода, но аз нямах време да разбера какво става. Търсейки изход от тази кошмарна ситуация, без да се замисля, че може да си строша главата, отво-

рих балконската врата и скочих в тъмното от четвъртия етаж…

   Наведох виновно глава пред Свети Петър, но още не бях се предал съвсем и реших, че мога да оспорвам поне обвинението, че съм убиец! Но още докато обмислях защитната си реч, Св. Петър  отсече:

 – Убиец си, грешна душо! Кой мислиш, че беше онзи, който видя да влиза в райскато градина  преди мал-

ко? Това е бащата на любовницата ти, който по една нещастна случайност пристигна неочаквано с жена си преди тебе на гости при дъщеря си и пожела да спи в спалнята, за да остави двете жени да си побъбрят на воля. Е, заради неочакваната ти среднощната ти визита и шокиран от твоите порочни ласки, човекът получи масивен инфаркт и предаде Богу дух точно преди ти да скочиш на тротоара…

            В този момент притъмня, облаците под краката ми се разделиха, Рогатия сграбчи алчно грешната ми душа и ме помъкна към определения за мене казан с вряща смола.