21 jun 2017, 0:18

Фенка 

  Prosa
1258 0 3
2 мин за четене

В панелните блокове истинска тишина не съществува – съседите отдясно вечно вдигат скандали, отляво по цял ден и цяла нощ плаче бебе, бабата долу недочува и държи телевизора максимално усилен, а отгоре почти през цялото време долита ритмичното скърцане на леглото. Трудно ми е да се съсредоточа над елегантната материя. Все пак генното инженерство е диаманта в короната на биологията. Да си играеш със самия живот и да гледаш на гените като на блокчета лего те приравнява с боговете. Е, може би с някое съвсем начинаещо богче, което се опитва да направи съвсем мъничка промяна, а все се получава друго.

Сложността и елегантността на цялата система са поразителни, но от това играта става само по-увлекателна, освен когато крайният срок наближава, а целта си остава безкрайно далече. Но как по дяволите да работя като звездите на поредното реалити шоу крещят с пълно гърло долу за да може да ги чува бабата?

Само да дочета главата, може би ще пише още нещо за избора на базов вирус. За щастие в лабораторията има много различни проби. Не съм сигурна защо – определено няма как да са полезни в нито един от проектите срещу глобалния глад, а вече от няколко години това са единствените официални проекти в института.

Някъде четох, че в началото на нашия век са считали тогавашните методи за отглеждане на кокошки за нехуманни. Добре, че дядовците ни няма как да видят породата, с която експериментирахме миналата седмица. Всъщност добре, че няма как да видят, че днес така третираме хората. В 60-етажните блокове на човек се падат средно под 7 квадратни метра.

Аз всъщност съм късметлийка – моите 20 квадрата са си само за мен откак Стивън си тръгна. Не съм можела да имам деца?! Деца са последното нещо, от което пренаселения ни свят има нужда!

А хората, зомбирани от телевизията и депресирани още от най-ранна детска възраст, постоянно правят деца – кой от скука, кой за да осмисли жалкото си съществуване в своите 7 квадратни метра, кой заради безумни религиозни правила, забраняващи контрацепцията.

Дан Браун е просто писател. Той има необходимите инструменти само да го предложи. Аз обаче съм биолог. Аз мога да го осъществя – вирусът, който ще направи една трета от населението на света безплодни и ще спаси света от неминуемото Инферно, към което вървим все по-бързо според всички научни доклади. Дано само успея преди да е станало твърде късно.

Да му се не види – 11 часа е! Бабата със сигурност пак е заспала пред телевизора. Как по дяволите да работя така?

© Силвия Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Самотата убива, усамотението ражда »

3 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления!!!
  • Докъде стигна с вируса? Пишеш интересно и увлекателно. Поздрави!
  • Благодаря за гласовете! Мислех, че никой няма да хареса този шантав разказ 😃
Propuestas
: ??:??