"... души на отсечката Самоков - Боровец. По непотвърдени данни автомобилът се е движил с..."

            Тази крушка трябва да се смени. Щрак-щрак (ето пак се започва). Щрак-щрак (кога ще тръгваме?). Ето пак се започва:

            - Спри да си играеш с ключа, става ли? Не ти е играчка.

(играчка-плачка-играчка-играчка-играчка...)

            - Не е смешно, чуваш ли! Ок, тръгвам без теб.

"... да награди редовните си клиенти с промоционална селекция от редки вина. Ексцентричната кампания вече привлече вниманието на потреби..."

            - Телевизорът също не е играчка! Да ме дразниш ли се опитваш?

            Оли като че се сепна. Пръст върху дистанционното, почесване: "... не е играчка".  Още го асимилира, сякаш чуто за пръв път; сякаш е на девет. Ето пак се започва.

            - Тръгваш без мен - отсича.

            Тръгвам без него; тръгвам до магазина.

            Този път с любимите си дрехи (кои са те?), този път като човек. Магазинът е убиец на суетата. Оли знае това; Оли обича егото си: ненакърнимо, всяка витрина го познава. Оли не би стъпил в магазина. В кварталния магазин - нашето плодородно дръвче, 24 часов оборот и стоки, стоки, стоки... като плодове, ала в опаковки; не му се нравят. Тези негови капризи, тази моя отстъпчивост.

            - Добро утро.

(помръкнал поглед, по съседски) - отговор.

            Що за обноски, що за утро. Поне слънце да имаше, какво като е Февруари; какво, ако умира. Г-жа Воскресенска, всички умират покрай нея, всички трябва да страдат; аз страдам - за поредния метастаз под столетната ѝ черупка, сигурно е болезнено. Февруари носи болка.

(ето, пак се започва)

            Февруари носи надежда: пролетта. Не е за всеки, не и за Оли. Олег е Близнаци - зодията на шизофрениците, зодията на Далчев. Обича вълните и морето, и слънцето. Почти като моята мания по дъжд, като икебаната с есенни листа от този Октомври (още е същата върху рафта с книги, още не-жива). Почти като близнаци сме.

"Хензел, веднага ела тука! Чуваш ли, веднага... лошо куче!"

            Лош брат; почти близнаци. Ако купя литър кола, колко да изпия... колко кола ме прави лош брат?

"... безобразен тип. Съсипа горката женица, толкова си напати... Пиянде, Зафе, пиянде!"

            Да нямаше каси!

(цък-цък)

"седемнайсет лева и 18 стотинки. Осемнайсеее, не осем..."

(цък-цък)

            - Следващият!

            Следващия път ще бъда със слушалки: вече чувам шепота на Том Йорк в дясното си ухо. "Осемнайсеее, не осем!" Не би помогнало. Твърде наивно, твърде мен. Идеите ми са в найлоновия плик, купувам го срещу 10 стотинки; идеите и покупките (кои са повече?). Слушалките смалявам до флакон с валиум, блистер с лексотан... блаженството да си извън от строя, докато стотинките валят, като хапчета. Още малко и ще стане приятно. Идеите ми ме правят силен. Вадя ги от плика, аз съм на(-)ред.

            - Защо се забави толкова?

(щрак-щрак)

            - Имаше опашка. Срещнах г-жа Воскресенска.

(щрак; още малко и ще престана) - сякаш това ми казваше.

            Дали?

            - Тя не говори с никого. Особено с тебе.

(цък)

            Кога стана...

"So I'll start the revolution from my bed ‘cos you said the brains I had went to my head/ Step outside the summertime's in bloom..."

            ... обяд!

            - Говорихме. Тя не обича Февруари.

            - Никой не го обича.

(цък-цък)

            Дистанционното не излиза от ръцете му. Да беше цигара, можех да му го отнема; пепелникът в нас е винаги празен (освен в 3:00 сутринта или в някоя Неделя, имаме си правила).

"... she knows it's too late as we're walking on by/ Her soul slides away, but don't look back in anger I heard you say..."

            - Някои го обичат. Аз например.

            Глупости. Малък сечко, голям сечко; глупости. Нищо общо с икебаната от Октомври.

            - Щом казваш.

            И като в един мой стар сън се чувствам закачалка за найлоновия плик (първото ми дежа вю за деня). Срещу 10 стотинки мой, а тежи левове, стотинки. Закачалка: в любимите ми дрехи, като човек. Трябваше да облека нещо друго, защото е просто ден; просто излизане до магазина, просто звуци - отнасят ли се до мен изобщо? Оли все така гледа втренчено екрана. Завиждам му. Аз не съм зодия Близнаци.

"... Don't look back in anger/ At least not today"