Нека ви разкажа историята на един човек, който винаги изричал истината, независимо дали тя била като звънка песен за ушите на останалите или като дразнещ крясък, отблъскващ надалеч. Каквото и да правел, не знаел как да излезе от ситуацията
по лесния начин, все казвал това, което мисли, това, което е сторил. До какво го довела истината...
В работата си не бил постоянен и не защото бил лош работник, просто не бил достатъчно хитър... Докато другите се стремяли да хитруват и
прикривали грешките си, той споделял притесненията си пред управата. Така за него се създавало мнение като за наивник, дори леко непохватен,
поради ясно видимите му грешки. Не че останалите не ги допускали, просто били достатъчно умели в прикриването на истината. Искреността му била пословична,
всички добросърдечни хора се радвали на откритият му и ведър характер. Приятелите му имали доверие, създавал контакти лесно, но бил и предаван от лицемерните люде, възползващи се користно от добротата му.
Както знаете във всяка ...