Не искам да богохулствам, но смятам, че измислих нещо революционно. Тези мои схващания могат да обърнат представите на цялото човечество за нахождението на рая и ада.

         Скоро се бях потопил в лепкавата кал на песимистичните си мисли. Философски разсъждавах за мъката и радостта в живота ни, за това къде ще отида след смъртта си. И изведнъж... сякаш каменарски чук ме удари по главата! Родих безсмъртна идея, която по мое скромно мнение, щеше да ме да ме дари с малък гранитен паметник - поне двадесет метра!

         Религиозните представи на хората за рая се отъждествяват с онова прекрасно място, където по дърветата растат прекрасни плодове и различни лакомства, където птички цвърчат сладкогласно, а ангели прелитат и пеят по цял ден... Да, ама не! Въобще не е така! Раят не е никъде другаде, а тук - на земята!

         Някой църковен деятел ще ме анатемоса за тези думи, но аз имам железни аргументи в подкрепа на това свое твърдение. Ще му кажа: ”Човече, огледай се наоколо и виж какви дворци имат хората! Какви коли за скромните сто и петдесет - двеста хиляди лева карат. На какви почивки ходят в чужбина...Нима не живеят в рая?”

         А как ще отговорите на въпроса ми: “Къде е адът?” Нима мислите, че е на хиляди километри под земята, където рогати дяволи те ръчкат по цял ден с нагорещен шиш по...онази част, сещате се коя...и кладат огън, за да те готвят в голям казан. Не! Не! Пак сбъркахте! Тези мъки, макар и модифицирани, са пак тук - на земята!

         Горепосоченият църковен човечец, ще се облещи на хулните ми слова и отново ще запита: “Добре, как така и раят и адът се намират на земята? Това не го пише никъде!”

         Аз отново ще го тръшна в земята с непобедимата си логика и аргументи.  Ще го накарам отново да се огледа и да види убийствата, жестокостта на хората, тяхната омраза един към друг... Нима не живеем в един истински ад? За какво ни е да ходим на друго място, тук си имаме безкрайно много неволи... Адът е тук за малките и нищожни хора!

         Гениалността на новата философия  е в това, че е проста за разбиране, като в същото време диференцира хората.

По-горе казах, че за богатите и богопомазани хора, раят се намира на земята. Сега внимавайте - ще ви отворя очите: техният ад е на два метра по-надолу. Как така? Така. Те губят всичко събрано с кървав пот и глад, защото под двата кубика кал няма да могат да ползват тлъстите си швейцарски сметки, а яхтите им ще хванат ръжда на някой далечен кей...

           Финалните акорди на скромните ми схващания са, че раят за бедните е като на богатите ада - под земята! “Защо?” - ще ме  попитате. Просто, защото там-отдолу свършват всички мъки на обикновените хорица. Там няма глад и ровене по кофите, няма злоба, коварство и омраза. Има вечно спокойствие и сън...

         Ще обобщя накратко, за да бъда разбран кристално ясно: Раят за богатите е на земята, а на бедните под нея. Адът на бедните е на земята, а на богатите  - два метра по-долу.

         Дали ще им стане ясно на хората? Пука ми... Животът доказва правотата на концепцията ми ежедневно!