Живяла някога в едно царство-господарство чудно красива принцеса. Тя била толкова хубава, че дори красотата се чувствала засрамена в нейно присъствие. Слънцето изгрявало и залязвало заради нея, луната лунеела с цялата си сила в нейна чест, а реките били готови да потекат наобратно, стига принцесата да ги помоли. Въобще, всичко било ток и жица, само дето принцесата била проклета като вещица. За нея не съществувало понятието "милост" – например, по нейна заповед сто невинни поданици били завързани за дървета и били заставени да гледат телевизия Планета.
Бррррр!!!
Такава била принцесата – безчувствена садистка! След третата песен нещастниците се гърчели и изпадали в ментален ступор, придружен с културна недостатъчност, но студенокръвната им мъчителка се смеела на нещастието им като истинска кучка, каквато всъщност била! Оф, чак ми иде да я ударя...
Много принцове бленували за ръката на принцесата, но тя отпращала всички сватовници с обезкуражителните думи: „Рано ми е още за женитба, а и т ...