Седеше в края на леглото и гледаше отражението си в огледалото.
Отдаваше се с цялата си любов, с цялото си същество, и накрая... нищо.
Винаги се възползваха от тялото й. От душата никой не се интересуваше. През леглото й бяха минали стотици – млади, стари, умни, красиви, грозни... Общото между тези различни хора беше желанието за секс, и после... довиждане. А тя... тя във всеки един си мислеше, че най-накрая е намерила човека, с който да остареят заедно. Тривиално, но нима именно тривиалните неща не са онези, които осмислят живота ни?
Държеше главата си с две ръце и от време на време машинално мачкаше кичур коса.
Боята беше паднала на места и отдолу се подаваха белите коси.
Красивото някога лице сега беше прорязано от бръчки. Лазурните очи се криеха зад голям диоптър и дебели рамки, сякаш за да се спасят от околния свят. В тях вече не се отразяваше морската шир, а една угаснала надежда. Неумолимото време беше оставило своя отпечатък.
От десет години беше болна от СПИН. Така и не разбра ...