Светът е разтеглив - като майчина утроба, като пристан неочакван, като непреодоляна злоба. Има място за всеки, загубил се и за всеки, намерил се.
И аз така, разтягам се до пръсване, за да побера в съзнанието на моя свят всички образи, съдби, тълпи от емоции, които оставят диря в душата ми.
Колко сме крехки! И как безвъзвратно се щураме из неведомите поля на желаните реалии. Страхуваме се повече, отколкото можем да понесем и този страх погубва насладата от споделеното...
А всъщност, всяка радост или тъга се случват само веднъж!
***
Снимам вече цял час и не мога да постигна желания ефект. Пред обектива ми се изреждат дузина професионални манекенки, но не успявам да уловя дълбочината в образа. Получава се двуизмерна рефлексия, съчетана с малко повече грим и отработени пози...
Спирам. Незнайно откъде се е шмугнал малък врабец. Разпердушинва с часове градената дисциплина. Хвърчат листа, перуки, пощурели осветители и девойки. За секунди преценявам шумния хаос и започвам да снимам. Изплашени, ...