А бе да, и то беше един секс, един дъжд, едни емоции, едни такива...
Първо бяха онези гадните, опиятите, онези, дето, като си ги гледал по филмите и си ги чел в книгите, и веднага си ги намразил, но на мен ми хареса... не, не ми хареса, беше ми интересно, странно, ново... не беше приятно, но те държеше буден, мислещ, кипящ...
След това дойдоха и онези дългите, безсънните нощи. Онези, в които само си буден и мислиш, и си задаваш от онези, екзистенциялните въпроси, нали знаеш, онези, които остават без какъвто и да е отговор.
На края на дневен ред излизат и онези съмнения, дето само си мислиш, че са плод на въображението ти. Обаче усещаш, че наистина е било всичко това. Цялата каша. Всичкият този буламач. Секса е бил там. И ти си бил там. Даже всичко е било на ниво, било е хубаво, удовлеторяващо.
Целия хаос. Всичката лудост. Неиздържащо ти е вече. Много...
Fuck me hard in the rain... и заваля.
Е, да, друго е усещането... друго е, когато го искаш, когато го викаш, когато го желаеш, когато ...