Гаднярът
Навярно съм гадняр. Един долен гадняр почти на Христова възраст. „Навярно" ли казах? Хм... Повече от сигурно е, че съм такъв. Но не мога да спра да го правя. То е по-силно от мен. Може би е болест? Някаква нова и непозната болест, която още не е открита и изследвана? Само да помириша свежия въздух вън от счетоводната кантора, в която работя, и се разтрепервам. Краката ми сами ме отнасят до някоя от централните търговски улици, ръката ми сама отваря вратата на някой от многобройните магазини, устните ми сами започват да говорят и тогава... Тогава треперенето ми спира и от невзрачния помощник-счетоводител не оставя и следа. Това вече не съм аз. Просто се превръщам в една съвършено различна личност - в ГАДНЯРА. Той е нахакано, арогантно и саркастично копеле, което може да си играе с човешките съдби така, както дори венецуелски сценарист на сапунени сериали не смее да го прави с героите си. Той няма задръжки, няма бариери, дори и аз не мога да го спра. Мълчаливо го наблюдавам отст ...