Бях си вкъщи и играех шах онлайн, когато телефонът ми зазвъня. Беше Галя. Усетих как по лицето ми избива червенина, сърцето ми вече се спускаше в галоп. Не бях я виждал повече от три месеца. Тогава тя ми каза, че трябва да спрем да излизаме и да си останем просто приятели. Явно имаше предвид онази специфична форма на излизане, която предполага, че двама човека са близки. Беше ми много тежко, но нищо не можех да направя.
– Нуждая се от помощ, Жоро – каза тя.
Гласът й звучеше странно, тя сякаш имаше проблеми с дишането. И някак треперлив, досущ като на развълнуван възрастен човек. Това ме разтревожи. Положителните ми очаквания моментално се изпариха.
– Галя, добре ли си? – попитах плахо.
– Не, не съм. Съжалявам, че те притеснявам, но би ли могъл да дойдеш? По възможност по–бързичко. – Тя започна да ми обяснява къде се намира. После просто затвори, без да направи никакви уточнения относно това какво се е случило.
Знаех улицата. На две преки от апартамента ми беше. Обух си обувките и изтич ...